ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИН

16

Момчетата бяха стигнали почти пред дома на Джимин, когато той каза тихо:

"Благодаря, хьонг."

Юнги се обърна и го погледна, неразбирайки.

"За какво Чим Чим?"

"Че ми помогна в онзи ден, и че реши да останеш с мен, въпреки че съм супер досаден." отговори малкият и двамата се засмяха, гледайки се един друг.

Юнги паркира колата точно пред дома на Джимин и тъкмо обръщаше главата си, готов да му каже нещо, когато усети нежните му устни върху своите.

Стъписан, по-големият не отвърна веднага, а стоеше с ококорени очи, очуден от постъпката на малкия, но после бавно притисна устните си към тези на Джимин.

Тази нежна целувка обаче не продължи дълго. Джимин рязко се отдръпна и бързо излезе от колата, затичвайки се към входната врата и преди да влезе в къщата, се обърна и се усмихна закачливо на Юнги.

Минаха пет минути от както Джимин вече се беше прибрал, но Юнги все така стоеше и зяпаше къщата, усмихвайки се доволно.

След като се посъвзе, запали колата и потегли към новия си апартамент.

Докато караше, телефонът му започна да вибрира. Юнги го изкара от джоба си и видя, че леля Джи Мей му звъни, затова побърза да вдигне.

"Ало? Лельо Джи Мей, здравей! Какво има?"

"Здравей синко, исках да ти кажа, че говорих с този мой познат, за когото ти споменах, и той ми каза, че търсят човек да подрежда стоката в един от складовете му, затова аз те предложих и той каза, че иска да се срещнете този петък в офиса му."

"Сериозно ли? Благодаря ти лельо, наистина съм ти задължен!"

"Няма проблем момчето ми. По-късно ще ти се обадя да ти кажа точно къде се намира офисът."

"Благодаря много. Приятна вечер."

"И на теб, момчето ми."

🌹