17

522 60 5
                                    

Беше 08:43 сутринта, когато дразнещ шум събуди измореното момче. Той бавно отвори едното си око, поглеждайки към посоката от която идваше бученето.

Трябваха му няколко секунди, за да разбере, че идваше от телефона му, след което се изправи, потърка очите си и точно преди да отговори на обаждането, телефонът спря да звъни.

Юнги потърка отново очите си, вдигна телефона си и силната светлина от екрана заслепи погледа му. Очите му най-накрая свикнаха със светлината и развълнуван поглед се описа на лицето на момчето.

Той побърза да набере номера и зачака човекът от другата страна да отговори.

"Ало?"

"Хей! Здравей лельо Джи Мей! Търсила си ме..."

"Да Юнги, исках да ти кажа, че отново говорих с човека както ти обещах и той ми даде адреса на офиса си. Също, каза че иска да се срещнете днес в 12:30 часа. Записваш ли?" попита жената.

"Д-да!" каза високо момчето и едва не падна, бързайки да намери лист и химикал. Оказа се обаче, че листи нямаше, затова му се наложи да пише на парче тоалетна хартия.

"Това ли е? Благодаря ти, лельо! До чуване."

Затваряйки, момчето погледна към адреса и леко се притесни, защото въпросният офис се намираше в една от най-бедните части на града, както и една от най-опасните.

Въпреки това реши, че се притеснява излишно и влезе да си пусне бърз душ.

Часът беше 09:30 и Юнги реши, че има достатъчно време, затова се обади на Джимин, предлагайки му да излязат и да се разходят из центъра.

Оранжевенокосият се зарадва да чуе по-големия и мигновенно се съгласи, а Юнги можеше да усети голямата му усмивка дори през телефона.

Тридесет минути по-късно, двамата вече се бяха срещнали и вървяха по главната улица на центъра, говорейки си и обсъждайки всякакви интересни за тях теми.

Времето беше приятно, и навън беше хладно, но не студено, затова и двамата не бяха много дебело облечени. Юнги, както винаги, беше облякъл черното си палто, чифт черни накъсани дънки и черни боти, а Джимин беше с кафяво палто, малко по-късо от това на Юнги, сини, тесни дънки, кафеви обувки и червеникаво-оранжевеникав шал, който отиваше на разрошената му от вятъра коса.

Въпреки че печеше слънце, то бързо беше покрито от мрачни облаци и ситен дъжд започна да се сипе от небето. Минути по-късно, ситният дъждец се превърна в пороен дъжд и двете момчета, вече намокрени, търсеха къде да се скрият от него.

Единственото близко място беше една беседка в близкия парк, която имаше обширен бял покрив. Двамата се скриха там и седнаха един до друг на пейката, чакайки дъждът да спре.

Нещото, което Джимин беше пропуснал да каже на Юнги по време на дългия им разговор беше, че е ужасен от гръмотевици и за негово нещастие, през този ден имаше повече от една.

При звукът на удрящата гръмотевица, Джимин се вкопчи в Юнги и скри лицето си, притискайки го към гърдите на по-големия.

Юнги, първоначално изненадан от действията на малкия, не разбра какво се случва, но щом втора гръмотевица удари, усети как Джимин се сгуши максимално в него, треперейки, и разбра какво го тревожеше.

Юнги притисна момчето към себе си, милвайки главата му и шепнейки сладки думи, надявайки се да успокои момчето. И успя.

Джимин вече не трепереше, а само тихо подсмърчаше, отпускайки тялото си, заслушвайки се в дълбокия глас на по-големия.

След един час в сладки думи и прегръдки, небето най-накрая се избистри и слънчевите лъчи пробиха измежду черните облаци.

Въпреки че знаеше, че дъждът е спрял, Джимин продължаваше да стои вкопчен в Юнги. По-големия погледна към него. Погледите им се засякоха, при което Юнги се усмихна.

"Бурята спря. Защо още се държиш за мен?" засмя се той.

"Топлиш ме." отговори простичко оранжевенокосият.

Юнги отново се засмя, след което постояха така още няколко минути и решиха, че е време да се прибират преди отново да е заваляло.

Големият изпрати Джимин до тях и в замяна получи възможно най-красивата усмивка и най-топлата прегръдка.

След като Джимин вече беше у дома, Юнги прошепна на себе си "Изглежда, че ще свикна с това.", след което извади телефона си, за да види часа и се оказа, че има около половин час до срещата си в офиса на човека, затова продължи по пътя си, забивайки погледа си в асфалта.


🌹

ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИНWhere stories live. Discover now