ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИН

09

Беше шест часа и Мин Юнги седеше на пейката, намираща се точно до големия часовник в центъра на града, гледайки нещо на телефона си.

Той сам не можеше да повярва, че прави това, но нямаше да загуби нищо в крайна сметка, пък и му беше омръзнало да стои в забутаната му къща.

...

"Т-той.. наистина дойде?" учуди се рижавото момче, което стоеше на двадесет метра от пейката, на която беше седнал Юнги. Момчето се усмихна лекичко, пооправи косата си и се запъти към него, но се спря, защото някой го бе изпреварил.

Скри се зад ъгъла на една сграда, която беше на такова място, че момчето можеше да чуе всяка дума, която си обменяха другите. Това и направи.

...

Както си стоеше, Юнги видя фигура, застанала на сантиметри пред него. Той бавно вдигна погледа си и щом видя кой стои пред него, се изправи рязко и опита да заобиколи човека, но той застана на пътя му. Беше момчето, което Юнги видя в магазина преди няколко дни.

"Как я караш приятел?" усмихна се другото момче.

"Какво искаш Хосок." погледна го Юнги с отчаяние в очите.

"Човек.. сериозно ли ме питаш? Знаеш какво искам. Тук съм, за да те разобедя!"

"Не мога да го направя. Не искам да се връщам към тези неща, Хосок! Достатъчно ми е, че ми се налага да крада, а и в момента си имам проблеми с полицията."

"Ако се навиеш да го направим, няма да ти се налага да крадеш поне два месеца! Помисли си пак.. това са само два килограма.. пък и е от най-хубавата кока в града."

"Ще си помисля. Но нищо не ти обещавам."

"Хубаво тогава. Стига сме говорили за работа. Ела да те черпя една бира."

"Аз всъщност чакам някого-" каза Юнги и погледна към часовника си. Шест и двайсет.

"Оо хайде, сигурен съм, че може да поотложиш срещата си. Просто звънни и кажи, че няма да успееш."

"Не съм сигуре-"

"Юнгиии~" извика се пискливо Хосок, правейки тъжна физиономия.

"Добре! Добре! Само не викай!" каза Юнги, запушвайки дясното си ухо.

"Ами да вървим тогава!" усмихна се момчето и бутна приятеля си, давайки му знак да тръгва.

Юнги изкара телефона си и отвори чата си с така наречения Парк Джимин.

AgustD_emon
Съжалявам. Няма да успея.
Изскочи нещо. 😕

Seen

Той затвори телефона си, прибра го обратно в джоба си и продължи по пътя си, слушайки шантавите истории на Хосок.

...

AgustD_emon
Съжалявам. Няма да успея.
Изскочи нещо.

Джимин погледна съобщението, а след това и към двете момчета, които се отдалечаваха все повече. Той въздъхна леко, прошепна на себе си 'Няма проблем', пъхна ръцете си в джобовете на якето си и пое по пътя си.

🌹