ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИН

28

Няколко питиета по-късно, Юнги вече се чувстваше достатъчно замаян, че да не може да контролира действията си изцяло. Той не усещаше нито един свой крайник, главата му се въртеше, а очите му се затваряха, докато краката му едвам го влачеха до тоалетната, която беше в ляво от бара.

С големи усилия той успя да се добере до една от кабинките, падна на земята пред гърнето и върна всичко, което беше погълнал, включително и обяда си.

След като вече беше сигурен, че е малко по-добре се изправи, довлече се до мивката, напръска лицето си със студена вода и излезе, оглеждайки се за приятеля си, който беше не по-малко зле от него. Той обаче не го показваше, а продължаваше да пие и да си поръчва нови питиета от бармана.

Юнги отиде и седна на празния стол до него, облягайки лактите си на бара. Хосок се обърна към него и със сладките си приказки отново успя да го убеди за още едно питие. След това за още едно.. и още едно. Двете момчета вече бяха подпрели главите си на бара и говореха пълни глупости, смеейки се един на друг и закачайки се, като се замеряха със сламки, салфетки и фастъци, които бяха оставени на плота.

По едно време Хосок започна да прави някакви странни коментари и взе да се доближава все повече и повече към Юнги, за когото това не беше кой знае какво, понеже с него бяха приятели от години и беше свикнал с неговите странни прояви, но в момента в който Хосок го дръпна за блузата и впи устните си в неговите, мозъкът му спря да работи.

Голямото количество алкохол попречваше на бързите реакции на Юнги и на трезвата му преценка в такива ситуации. Той затвори очите си и също задвижи устните си в перфектен ритъм с тези на другия, но не защото искаше, а защото в съзнанието си той си представяше друг човек. Момче с оранжевеникава, копринено-мека коса, чийто цвят беше започнал да се отмива, очи, в които като погледнеше усещаше че изпада в транс и устни, от които излизаше сладък глас.

Няколко секунди по-късно обаче Юнги проумя, че нещо не е наред. Сладостта от устните на Джимин я нямаше и самата целувка беше коренно различна. Той отвори очите си и осъзна какво е направил. Момчето се дръпна и избута приятеля си, избърса устата си с ръкава си, като погледна Хосок смутено.

От друга страна пък Хосок започна да се смее с цял глас и да тропа по плота на бара. След като се поуспокои избърса образувалите се сълзи от очите си и потупа Юнги по рамото.

"Вече з-знам какво Джимин харесва в т-теб." каза той, хълцайки, и отново започна да се смее, като облегна челото си на бара.

"С-секси си, опасен си, можеш да с-се грижиш за околните и би н-направил всичко з-за тях." продължи той с по-дълбок и сериозен глас.

"Ж-жалко, че не можа д-да видиш как те гледам п-през последните две г-години." Хосок измрънка под носа си и продължи:

"Жалко ч-че не мож-жах да се п-престраша д-да ти го кажа по-рано." отново измрънка той и се засмя, но беше повече от очевидно, че в този смях имаше капка тъга.

Юнги само стоеше и гледаше, изумен от това което чуваше. Не знаеше как да отговори, затова просто стоеше и зяпаше другото момче, докато то за първи път признаваше чувствата си пред някого. Въпреки че не беше направил нищо, Юнги се почувства виновен и му стана гузно.

Той помогна на приятеля си да се изправи, прегърна го и го потупа по гърба, докато другия беше вкопчил ръцете си около кръста му и беше забил главата си в рамото му.

"Не се разстройвай. Обещавам ти, че ще намериш някой, който ще е по-добър от мен и ще бъдеш сто пъти по-щастлив с него. Моля те, остани си най-добрият ми приятел." прошепна в ухото му Юнги, като погали леко главата му.

Хосок само кимна и пусна момчето като леко залитна, но Юнги успя да го хване и подпре на рамото си на време. Заедно те излязоха от бара и си викнаха такси, което първо закара Хосок и после остави Юнги до апартамента му. Докато бяха в него не си обелиха нито дума освен едно "Чао".

След като се прибра, Юнги влезе да си вземе душ и веднага след това си легна, защото имаше страшно главоболие и все още му се гадеше. Той преосмисляше случката многократно и не проумяваше как не беше забелязал чувствата на другия.

Единственото, за което се надяваше беше на другата сутрин и двамата да са забравили тази случка, за да може да си останат такива каквито са- най-добри приятели.

🌹

___________________________________

Ако все още не сте чели първата ми книга "Най-добрият ми приятел." ⬇️

https://my.w.tt/cM0G8ebzVY