13

541 72 5
                                    

След като бяха свършили успешно работата си, момчетата отидоха да се почерпят в един бар в центъра на града, а после се запътиха към колата.

Понеже Хосок както винаги беше прекалил с пиенето, а Юнги не беше пил почти нищо, Юнги предложи да ги закара и на другия ден да върне колата на Хосок, който пък на драго сърце се съгласи.

Докато Хосок умираше на задната седалка, Джимин и по-големият стояха тихо и бяха забили очите си в пътя.

Веднъж щом стигнаха до къщата на Хосок, Юнги излезе и му помогна да се прибере, докато оранжевенокоското стоеше в колата, смеейки се на пияния, който едвам стоеше на краката си.

Юнги се върна в колата, седна, закопча колана си и без да казва нищо запали колата, тръгвайки в посока - къщата на Джимин.

"Х-хьонг?" каза Джимин плахо.

"Да?" отговори му големият, без да го поглежда.

"Чудех се.. понеже няма какво да правя утре, искаш ли да излезем. Да отидем да ядем суши например?" каза усмихнато малкият.

"Чим чим.. нали знаеш колко зле съм с парите.."

"Имаме над пет бона в багажника, идиот такъв."

"Вярно.." засмя се Юнги

"Добре тогава. Пиши ми довечера, за да се уговорим." каза големият, усмихвайки се съвсем леко.

Къщата на Джимин вече беше срещу тях и Джимин откопча колана си, отвори вратата и излезе, обръщайки се отново към Юнги.

"Какво?" попита Юнги притеснено.

"Лека нощ, хьонг." отговори Джимин, усмихвайки се топло, и затвори вратата, затичвайки се към входната врата.

Юнги остана на място, проследявайки с очи как малкият влиза в дома си, след което въздъхна шумно и се облегна рязко назад.

"Не си го и помисляй, Мин Юнги." каза си той, запали колата и потегли към дома си.


🌹

ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИНWhere stories live. Discover now