ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИН

27

Силният шум от звъненето на алармата на Юнги събуди момчетата, които бяха заспали в прегръдките си. Той се протегна и я спря, като взе телефона си и погледна часа:

7:30

Той бързо се изправи и се втурна към банята, за да си вземе бърз душ, докато Джимин, който отново беше заспал, кротко си лежеше.

След като излезе се облече, взе нещата си и по възможно най-тихия начин излезе от стаята на Джимин, за да не събуди него и родителите му, които бяха в съседната стая.

На път към автобусната спирка той отново извади слушалките си, сложи ги в ушите си и седна да изчака автобуса на пейката.

И така, отново се повтори същият скучен, изтощителен работен ден. Минути преди да приключи смяната си, Юнги отиде да смени дрехите си и на излизане от съблекалнята забеляза, че в склада нямаше никого освен един чистач, който миеше пода в края на помещението.

На Юнги му се стори странно и отново се огледа, но след като не видя никой друг взе нещата си и излезе, запътвайки се към познатата спирка, когато чу силен вик от кабинета на шефа си.

Той се обърна и се заслуша, като виковете продължаваха. Юнги бавно се приближи към кабинета, като клекна и погледна през малкото прозорче, което гледаше право към бюрото му.

Вътре се бяха събрали петима от колегите му и обсъждаха нещо, което очевидно не се харесваше на господин Шао. Въпреки че не се чуваше много добре, Юнги все пак успяваше да долови някоя дума и минути по-късно вече всичко му беше ясно.

Работата с която се беше захванал, не беше обикновена работа. След като чу достатъчно той имаше чувството, че старите му постъпки и спомени го връхлетяха отново. Под лъскавата обвивка, която му даваше представа за шанс за по-добър живот, през цялото време се е криела тъмната и болезнена реалност.

Шокиран, той се изправи, взе нещата си и преди да излезе от склада отиде там, където стоят всички разтоварени кашони. Момчето взе едно макетно ножче, което по принцип си стоеше в него, и започна да разопакова един от тях, но в бързината се поряза и няколко капки кръв паднаха върху кашона.

Все пак успя да го отвори и всичките му съмнения, за жалост, се опровергаха. На дъното на кашона под голямото количество стириопор имаше малки пакетчета, пълни с бяло, прахообразно вещество.

Смутен, Юнги не знаеше какво да прави, как да реагира. Чудеше се дали да се обади в полицията, или просто да си замълчи и да продължава все едно нищо не се е случило. И той не знаеше.

Набързо затвори и залепи наново кашона, оставяйки го на мястото му, и с бърза крачка излезе от склада. Това, което не беше забелязал обаче беше, че почти през цялото време някой го наблюдаваше.

Докато вървеше видя с периферното си зрение, че кола кара зад него и след като му свирна няколко пъти привлече вниманието му. Момчето отдалеч позна колата и на прозореца се показа Хосок, с широка усмивка на лицето си.

"Качвай се." подвикна Хосок.

"Къде ще ходим?" попита очудено Юнги.

"Да пийнем по едно. Няма да се бавим." отговори уверено той, а Юнги понеже знаеше, че няма друг избор, се примири и се качи на предната седалка до Хосок.

"В момента наистина имам нужда от питие." промърмори момчето и въздъхна.

🌹