ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИН

01

"Маскиран и въоръжен мъж извърши обир в един от местните супер маркети в центъра на града. Грабежът е извършен днес към 17:30 часа, докато магазинът е бил пълен с хора. Мъжът е ограбил парите от касата и още няколко неща от магазина. Полицията все още го издирва."

Мин Юнги слушаше новините по радиото, усмихвайки се на себе си, докато броеше парите, които беше откраднал по-рано днес. Да, точно така. Той слушаше как по радиото говореха за обира, който беше извършил този следобед.

Мин Юнги беше бедно момче, без семейство и приятели. Той живееше сам в една изоставена къща на края на града. Нямаше работа и му се беше наложило да напусне училище, за да се грижи за майка си, която беше болна от рак, но почина малко след това.

Животът му беше труден. Самотата го направи по-агресивен, нетърпелив, необщителен и гаден с останалите хора. На него не му пукаше за нищо като цяло. Беше тих и потаен, и облеклото му беше просто... чифт черни, накъсани дънки, обикновенна тениска и черна горница, която му придаваше още по-мрачен вид.

Съществуването му се състоеше от обири и хазартни игри, където той печелеше пари, когато късметът беше на негова страна и се прибираше с пълни джобове. Юнги имаше да изплаща много дългове на много опасни хора, затова беше наистина много внимателен и успешно се прикриваше от хората, на които дължеше пари.

Той не се оплакваше от живота си, но обирите и комара не бяха неговата цел. Той искаше да учи, да има красив и уютен дом с голяма градина, където един ден щяха да играят децата му, да има работа и да печели парите си достойно, да има приятели, с които да обсъжда скапания ден... и семейство.

Всяка вечер, докато лежеше на така нареченото му легло /стар матрак, положен на земята/ той гледаше тавана, мислейки си 'Може би утре ще е по-различно, по-хубаво.' , след това затваряше очите си и се опитваше да поспи, защото имаше навика да не спи с дни.

Това правеше и в момента. Беше подпрял гърба си на стената, ядейки от храната, която беше откраднал от онзи магазин, мечтаейки за "по-добрия живот", който може да има един ден.

Докато си мислеше, изведнъж чу стъпки, идващи от долния етаж. Той скочи от леглото си и скри всичките си вещи зад разкъсаните пердета, които едвам се държаха за тавана. Остави там храната, парите и фалшивия пистолет, който използваше когато извършваше обирите. Никога не използваше истинско оръжие. Мразеше да заплашва и наранява хората.

Веднъж след като се обърна и понечи да напусне къщата, зад себе си видя полицай, който плахо насочваше пистолета си към него.

"НЕ МЪРДАЙ! СЛОЖИ РЪЦЕТЕ СИ ЗАД ГЪРБА! АРЕСТУВАН СИ!" извика служителят на реда

Юнги бавно вдигна ръцете си и се усмихна лукаво на полицая. Той го гледаше в очите, очевидно чакайки нещо. Полицаят го изгледа, неразбирайки неговите действия и извика отново.

"Не ме ли чу? ЗАД ГЪРБА!"

Преди да успее да довърши изречението си, Юнги грабна пистолета от ръцете му, бутна го и затича надолу по стълбите. Отвори вратата и беше на косъм да избяга, когато усети как някой го дръпна за тениската. Имаше още един полицай, който Юнги не беше видял, докато бягаше от първия. Мъжът бутна Юнги на земята, взе пистолета от ръцете му и ги закопча.

"Мамка му." каза той ядосано и изпрати на полицая студен, мъртав поглед

'Юнги, преебан си' помисли си той и се изправи, вървейки към полицейската кола с двамата полицаи от двете му страни.

🌹

____________________________________

Най-накрая се реших да кача и втората си книга, преведена на български!🤗 Първо искам да ви кажа, че ви благодаря страшно много, за това че ме подкрепяте и четете книгите ми! Не вярвах, че изобщо ще постигна някакъв успех, но после видях, че първата ми книга "Най-добрият ми приятел" ви допада и това ме мотивира да продължавам да пиша. В момента, освен тази и първата ми книга, пиша още 6😅надявам се тази история да ви хареса! Обичам вии❤️❤️❤️