ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИН

02

След като стигнаха до районното, един от полицаите издърпа Юнги от колата и го придружи към сградата. Те влязоха в една голяма, почти напълно празна стая, където имаше само една маса и два стола, разположени един срещу друг.

На една от стените имаше голямо "огледало", както го наричаха полицаите, но Юнги знаеше, че от другата страна винаги имаше поне двама човека, които ги наблюдаваха. Тази стая му беше до болка позната, защото той не влизаше в нея за първи път. Това беше стаята за разпит.

Полицаят, който придружи момчето към мрачната стая, излезе и го остави да стои там сам, очаквайки пристигането на криминолога, който щеше да му задава същите скапани въпроси, както миналите пъти.

Минутите вече изглеждаха като часове за Юнги. Той се поклащаше на стола си, дъвчеше дъвката си и си играеше с пръстите си, когато изведнъж вратата се отвори рязко и в стаята влезе един не много висок, плешив, възрастен мъж.

В едната си ръка той носеше куфарче, а в другата, голяма, черна тетрадка. Мъжът ги постави на масата и се подсмихна, когато видя кой беше срещу него.

"Така, така, такаа... я виж кой си имаме тук."

"И на мен ми е приятно да ви видя отново, Господин Джаксън" Юнги постави ръцете си, чиито пръсти бяха преплетени, на масата и намигна на по-възрастния.

"Господин Мин Юнги... деветнайсет годишно момче, сирак, заподозрян за извършване на обир този следобед. Защо тази история ми е толкова позната?" каза мъжът и след минута мълчание, започна да се смее като някакъв маниак.

Юнги го гледаше с презрение. Той мразеше този човек от дъното на душата си. Те се бяха срещали доста пъти в същата стая. Юнги често беше заподозряван за собствените си обири, но полицията никога нямаше достатъчно доказателства, за да го хване, затова той винаги излизаше невинен.

Сега, криминологът седеше срещу него, задавайки му едни и същи въпроси по няколко пъти, а Юнги отговаряше кратко и ясно на всеки един от тях "Дори и да бях аз, никога нямаше да ме хванете."

Търпението на по-възрастния мъж беше достигнало връхната си точка, затова той реши да приключи разпита, казвайки "Нямам повече въпроси". Господин Джаксън се изправи, събра нещата си и блъсна вратата след себе си.

'Добра работа Юнги. Пак го вбеси.' помисли си той и се усмихна на себе си.

Юнги постоя на стола си още няколко минути след като заядливият мъж беше излязъл. Тогава, един от полицаите влезе в стаята и му каза, че е свободен да си върви, затова той отиде да вземе нещата си от рецепцията и напусна сградата с огромна усмивка на лицето си.

Юнги вървеше надолу по улицата, гледайки красивото, чисто небе, когато изведнъж се блъсна в нещо... или някого.

🌹