ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИН

26

Филмът течеше, а Юнги изглеждаше, че не му обръщаше толкова внимание, колкото на момчето до себе си, което пък беше съсредоточено във филма и се тъпчеше с пуканки.

По едно време от нищото по-малкият промърмори:

"hot af"

Юнги погледна към телевизора и видя актьора, за когото се отнасяше това, и му се стори средностатистически добре изглеждащ, но въпреки това погледна Джимин смутено.

Момчето се обърна и срещна физиономията на по-големия, изненадвайки се.

"Какво?"

"За него ли говориш?" Юнги посочи към същия актьор.

"Д-да, сладък е." отговори Джимин, поглеждайки надолу към пръстите си и се заигра с тях.

Той винаги се държеше така. Винаги ставаше срамежлив когато ставаше дума за момчета или каквото и да било свързано с тях. Винаги свеждаше глава, винаги се заиграваше с пръстите си... винаги се изчервяваше. Въпреки че отговора беше ясен, Юнги имаше нужда да го чуе от самия него и въпреки че се поколеба, той събра кураж и го попита:

"Джимин.." каза Юнги със сериозен тон.

Джимин само кимна без да вдига погледа си.

"Гей ли си?" изстреля набързо Юнги.

Джимин вече не играеше с пръстите си и лицето му вече не описваше срам... а страх. Той вдигна погледа си и се засмя неловко, почеса врата си и леко се отдръпна от Юнги, с когото бяха седнали плътно един до друг.

"Н-не, глупости. Просто той наистина е страхотен и м-му завиждам, това е. Пък и след този филм стана доста известен.." усмихна се по-малкият и погледна настрани, като избягваше очен контакт с хьонга си.

"Джимин, погледни ме." каза твърдо Юнги.

Джимин бавно обърна погледа си към него и направи фалшива усмивка, все така леко почесвайки врата си.

"Някога целувал ли си момче? Отговори ми честно." попита по-големият и се приближи до момчето, поставяйки едната си ръка на бедрото му.

"А-ами... само теб, но не беше това което изглежд-"

"Истинска целувка, Джимин. Имал ли си истинска целувка с някого?" попита отново Юнги и се приближи заплашително близо до оранжевенокосия, който можеше да усети дъха му, но не помръдна.