ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИН

10

След като Хосок най-накрая остави Юнги да си тръгне, момчето с ментовата коса закрачи бавно по малките улички на града, запътвайки се към спирката, от която щеше да хване автобуса си за вкъщи.

Както си вървеше, чу викове от съседната, забутана уличка, през която той не минаваше по принцип, но любопитството му се пробуди и той се върна, за да види как две момчета ритаха едно трето, което сега се беше свило на земята.

Той забърза крачката си и след като наближи двамата побойници се извика, бутайки ги силно настрани от момчето, което се скри зад гърба му.

Двете момчета го изгледаха лошо, обърнаха се и без да казват нищо избягаха.

Юнги стоеше и ги наблюдаваше, докато не се скриха зад ъгъла на улицата. Внезапно чу тихи стонове и подсмърчания зад себе си. Юнги се обърна и видя момчето зад себе си, което сега бършеше сълзите си и държеше ръката си на мястото на което го болеше.

Той позна момчето още в първия миг, в който го видя. Това беше смотанякът, който го беше блъснал на улицата преди няколко дни и който го беше нарекъл "шибянак".

"Хей, добре ли си принцесо." пошегува се Юнги и се усмихна с прекрасната усмивка, която имаше.

Момчето вдигна погледа си към него, очите му все така насълзени, и се опита да се усмихне.

"Добре съм шибаняко." отговори той и двете момчета се засмяха в един глас.

"Къде те боли? Имаш ли нужда от лекар или нещо друго?"

"Всичко е наред, добре съм. Няма нужда от такива неща."

"Пич.. коляното ти кърви. Ела да ти вземем лепенки. Хайде." каза Юнги и се изправи, подавайки ръката си на момчето.

Оранжевенокосият хвана ръката му и се изправи, придържайки кръста си. Юнги му помогна с ходенето, премятайки едната му ръка около врата си и двамата бавно започнаха да се придвижват.

След минути стигнаха до един парк, в който имаше доста пейки, а близо до парка имаше и аптека. По-големият остави момчето на една от пейките и отиде до аптеката, за да вземе няколко неща.

Щом се върна и превърза раните му, започнаха да изскачат всякакви въпроси в главата му.

"Кои бяха тези? Какво си им направил? И на тях ли каза "шибаняци"?" засмя се отново момчето и погледна към по-малкия.

Той дълго мисли как да отговори, но накрая въздъхна и каза "Откраднах няколко неща от магазина на единия и ме хванаха."

"Какво толкова си откраднал?"

"Три кутии цигари и една бира." каза засрамено рижавият.

Юнги започна да се смее с цял глас и щом спря, погледна към другото момче, което се беше изчервило като домат и му каза "Следващия път внимавай от къде и кого крадеш принцесо."

"Защо ме наричаш принцеса?" попита малкият.

"Защото си красив като момиче и "принцеса" някакси ти отива." каза Юнги и повдигна едната си вежда.

"Не ме наричай така, идиот такъв." отговори му малкият, засрамен, и лекичко го бутна.

"Добре добре, спирам." усмихна се Юнги и се изправи.

"К-къде отиваш?" заекна рижавият.

"Трябва да се прибирам принцесо. Гоня автобус." намигна му той.

"Ще се виждаме. Чао~" каза набързо Юнги и си тръгна, оставяйки другия, който се усмихваше сам на себе си.

"Надявам се." промърмори рижавият и отново се усмихна.

🌹