ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИН

20

Беше поредният изморителен ден на новата работа и на Юнги бързо му беше омръзнало от нея.

След като приключи, хвана автобуса и се прибра право вкъщи. Отваряйки вратата, момчето изморено завлачи краката си към спалнята и се метна на двойното легло, забивайки лицето си във възглавницата.

Почти беше заспал когато се почука на вратата. Трябваше му около минута да се разбуди, а чукането беше непрестанно и дразнещо за сънения.

Юнги стана и отвори вратата, посрещайки разтревоженото лице на Хосок, който изблъска Юнги и влезе бързо в апартамента му.

Объркан, Юнги затвори вратата и се обърна към Хосок, който дишаше тежко, очевидно изморен и.. изплашен.

"Какво правиш тук? Какво има?" попита Юнги, гледайки все така объркано.

"Загазих. Много загазих..." отговори задъхано Хосок.

"Какво е станало?" каза Юнги, сядайки до Хосок.

"Приех още една поръчка. Този път обаче беше доста по-... сериозно. Имах среща с купувача в една затънтена улица не много далеч от тук и той ми предложи много.. много пари. Или поне така си мислех. Докато вървях натам двама полицаи ме спряха и първоначално не ми направиха проблем, но после поискаха да ме претърсят за всеки случай, тъй като издирвали дилър на дрога, който бил редовно в този квартал... тоест мен. Аз се паникьосах и си измислих някакво извинение от сорта на това че имам фобия от ръце, но не ми повярваха и затова ми се наложи да.." пое си дъх Хосок, но замлъкна, оставяйки Юнги в невидение.

"..да...?" каза по-големия.

"..да избягам. След като не ми повярваха аз просто побягнах и най-накрая стигнах до тук, но не се притеснявай, успях да им избягам. По-лошото е, че не можах да доставя пакет- " продължи Хосок, но беше прекъснат от острата реакция на приятеля си.

"ИСКАШ ДА МИ КАЖЕШ, ЧЕ СИ ИЗБЯГАЛ ОТ ДВАМА ПОЛИЦАИ, НОСЕЙКИ ПАКЕТ С КОКА В ДЖОБА СИ И СИ ДОШЪЛ У НАС?!"

"...да." отговори спокойно Хоби, свеждайки главата си.

"Господи.. Как можа да го направиш?! А ако са те проследили? Ами ако след малко влязат и те видят тук и решат да те претърсят? Хосок, хиляди пъти ти казах, че искам да започна на чисто и искам да се оттърва от всички тези неща. Защо не разбираш?"

"Юнги, кого заблуждаваш? Не можеш да кажеш, че на тази скучна работа се чувстваш по-добре. Признай си. Беше ти много по-забавно докато обирахме квартални магазинчета и пренасяхме пакети от едно място на друго. Признай си, че беше забавно когато ходихме по клубове и стояхме и пиехме по цяла нощ от парите, които бяхме направили. Признай си, че ти липсва опасния живот и че в момента си по-нещастен, от колкото когато беше на улицата като мен." каза Хосок, бутайки леко Юнги по гърдите, държейки лицето си на сантиментри от неговото.

"Тръгвай си.." каза Юнги, гледайки другия яростно в очите.

"Щом това искаш, така да е." въздъхна Хосок, обърна се, отвори вратата и я блъсна зад себе си, оставяйки Юнги, който въпреки че беше ядосан, да се замисли над думите на Хосок.

"Хосок има право. Беше забавно да правим всички тези неща заедно. Но дали наистина съм щастлив сега?" помисли си момчето и седна на ръба на леглото, впивайки погледа си в бялата стена.

🌹