ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИН

15

Момчетата прекараха почти целия ден заедно. След като обядваха,
отидоха в гейминг залата, която не беше далеч от ресторанта, в който бяха.

Там прекараха повече от пет часа и през почти цялото време спореха кой е по-добър в игрите от другия. Последната машина, която посетиха, беше машината за танци.

Джимин зае мястото си, Юнги зае своето и пуснаха машината. Първият кръг мина леко, вторият също, но третият кръг беше много по-труден и бърз от предните два.

Джимин през цялото време се опитваше да запази равновесие, но в крайна сметка така и не успя. Докато правеше едно от движенията се спъна и тъкмо щеше да падне, когато Юнги го хвана.

Джимин беше затворил очите си, но минута по-късно, ги отвори. Лицето на Юнги беше на сантиметър от това на Джимин, малки капчици пот се стичаха по челото на по-големия и разтревожен поглед беше описан на лицето му.

"Чим чим, добре ли си? Удари ли се?"

"Н-нищо ми няма, хьонг. Добре съм." отговори Джимин, поглеждайки надолу, и се дръпна леко, изправяйки се.

"Хайде да се прибираме." каза малкият, взе якето си и се запъти към изхода на залата.

Юнги беше объркан и гледаше как другото момче бавно се отдалечаваше от погледа му, след което взе нещата си и се затича, като го последва към колата.

🌹