ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИН

18

Проверявайки дали е на правилния адрес, Юнги се огледа наоколо, и влезе в сградата, която нямаше нищо общо с вида на една бизнес постройка. По-скоро беше малък, стар блок, намиращ се на неприятно място.

Юнги влезе в сградата и започна да се качва по стълбите докато най-накрая не стигна до петия етаж, на който се намираше "офисът".

В дясно на черната, дървена врата имаше звънец и момчето позвъня веднъж, след което зачака. Минута по-късно вратата се отвори и зад нея се показа един един висок, здрав, гологлав, обрисуван в най-различни татуировки мъж, с цигара в устата.

Притеснен, Юнги преглътна шумно и плахо каза "З-здравейте. Имам среща с Господин Лий Ша-.."

"Ти ли си Мин Юнги?" прекъсна го мъжът, който имаше дълбок и дрезгав глас, но тонът му не звучеше заплашително според Юнги.

"Аз съм."

"Последвай ме." отговори големия, отваряйки широко вратата и повеждайки Юнги през един не много широк коридор, стигайки до една малка стая.

Стаята беше обзаведена изцяло в китайски стил, а в единия ѝ край имаше голямо бюро, зад което стоеше един дребен, възрастен мъж, с дълга бяла брада и коса.

Той беше навел погледа си над някакви документи и първоначално не забеляза, че момчето вече е пристигнало, но малко след това вдигна главата си, усмихвайки се, и се изправи.

"Здравейте, Аз съм Лий Шао, собственик на Lee Polimer Company." каза учтиво възрастният мъж, правейки лек поклон.

"Вие ли сте Господин Мин Юнги?"

Юнги, отвръщайки на поздрава, се усмихна притеснено и кимна.

"Чудесно. Моля заповядайте." отвърна мъжът, посочвайки свободния стол от другата страна на бюрото.

Момчето седна, вплитайки пръстите си и започвайки да си играе с тях. Той отново се усмихна плахо.

"Разбрах, че си търсиш работа и си проявил интерес да работиш в един от складовете ми, нали така? Търсим си хора, които да разтварват от камионите и нареждат стоката в складовете. По принцип работното време е 12 часа, но понеже така като те гледам си все още ученик, твоето работно време ще бъде съобразено с часовете ти."

"А-аз всъщност.."

"Аа и само да допълня, заплатата ти ще зависи от това колко часа работиш. Всеки ден ще получаваш по 6000 вона на час."

С тези думи възрастния разбуди интереса на момчето и то избърза да зададе всичките си въпроси, които бяха от сорта на "Колко камиона пристигат дневно?" , "Къде се намира складът?" , "Има ли специфичен начин, по който се подреждат пратките в склада?" , "Какъв продукт продавате?" , "От къде пристигат пратките?" и т.н.

Всъщност, той получи отговори на всичките си въпросите и остана удовлетворен, затова решиха заедно да отидат до склада, за да може Юнги да види как се случва целият процес.

Заедно с ниския старец, здравия, татуиран мъж и личният шофьор на стареца, отидоха до склада, който се намираше недалеч от сградата, в която бяха до преди малко.

Влизайки вътре, очите на Юнги започнаха да оглеждат всеки сантиметър от мястото, анализирайки както кашоните с доставките, така и хората които работеха там.

Оказа се, че фирмата на възрастния мъж произвежда висок клас кафе машини, които Юнги често виждаше да се рекламират по телевизията.

Той го разведе из склада, показвайки му всяко едно местенце и обяснявайки относно подредбата на кашоните, както го беше помолил по-рано Юнги.

Преди да излязат от помещението Лий Шао се обърна към Юнги, гледайки го усмихнато.

"Е, как ти се стори. Мислиш ли, че ще се справиш с работата?" попита старецът, повдигайки едната си вежда.

"Мисля, че ще се справя." отвърна Юнги, засмивайки се.

"Добре тогава. Хайде да тръгваме. Имаш нужда от почивка. Утре ще е тежък ден!" заяви мъжът, смеейки се на висок глас и потупвайки рамото на Юнги, като двамата се запътиха към колата.

🌹