ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИН

29

На другия ден Юнги чу силен шум, идващ от другата стая, докато той се оправяше за работа и миеше зъбите си в банята. Изми устата си, подсуши се и изтича в хола от където дойде шума и това което завари го остави изключително изненадан и не по-малко объркан.

- Шефе? Какво правиш тук? И най-малкото.. защо не почука по дяволите?

- Нека аз да задавам въпросите първо, може ли?- каза мъжът с нацупена физиономия и една вдигната вежда.

- Седни срещу мен ако обичаш. Искам да поговорим.

Юнги реши да не казва нищо и да не се заяжда, тъй като все още се водеше нов работник, затова седна, облягайки лактите си на колената си и заби погледа си в очите на господин Шао.

- Нека те попитам - започна той - какво си правил вчера след като приключи смяната ти? Или по-точно.. какво си намерил?

Стреснато, Юнги преглътна шумно и се зачуди кой щеше да е най-добрия отговор, за да може да не се намесва в тези неща отново и да си спаси кожата. Затова реши да е честен.

- Намерих пакети, господине. Знам, че не беше моя работа да гледам какво има в кашоните. Не искам неприятности, няма да ви издавам, просто искам да запазя работата си, защото имам нужда от тези пари. - отговори момчето като въздъхна тежко след това.

Лий Шао само кимна, очевидно замислен за това, което му каза Юнги, след което продължи.

- Нали знаеш, че няма как да се разминеш само с обещанието си към мен, синко? Трябва да направиш нещо за мен, за да ти имам доверие. Така ще запазиш и работата си, уверявам те. - каза с лека ехидна усмивка, описваща лицето му.

Момчето го очакваше, въпреки че имаше надежда да не чува тези думи. Той даде знак на мъжа да продължи с това, което имаше в предвид и погледна надолу към краката си, очаквайки най-лошото.

- Искам да направиш една доставка. Ще доставиш пет кашона до Хонгде с една от нашите коли този петък. Колегата ми ще ти даде точния адрес и час, в който трябва да бъдеш там. Ако решиш да откажеш моментално ще бъдеш отстранен от позицията си. Имай в предвид, че ако приемеш ще получиш двойно на заплатата си за този месец. Давам ти време да помислиш и очаквам отговор до утре. Днес може да не идваш на работа, почини си един ден. - довърши той, като се изправи и потупа по рамото шокираното момче, чието тяло беше изтръпнало от мисълта какво трябваше да направи, за да задържи работата си.