ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИН

12 (част 1)

Джимин побърза да набере дадения му от Юнги номер, и след двайсет минутен разговор, той най-накрая успя да убеди Хосок, че е подходящ за тази работа.

Двете момчета се бяха уговорили да се срещнат на другия ден пред една изоставена болница, в която щяха да занесат пакетите на купувачите.

Така и се случи, само че Хосок не беше уточнил едно нещо.. кои щяха да са купувачите.

...

За да се оттърве от цялото мрънкане на Хосок, Юнги най-накрая се съгласи да отиде с другите момчета, при условие, че той щеше само да кара колата.

Веднъж след като Юнги и Хосок се настаниха на местата си, се запътиха към дома на по-малкия, който им беше изпратил адреса си по-рано в същия ден.

През цялото време Хосок задаваше всякакви странни въпроси на Юнги, който отговаряше безразлично, докато най-накрая Хосок не попита за Джимин.

"От къде познаваш това момче, всъщност?"

"К-кое момче? Джимин? Ъмм.. ами.. тойй, така да кажем, ми спаси кожата и от тогава си говорим, предполагам."

"Хмм ясно. Чакай, защо се изчерви така? Да не ти е лошо? Температура ли имаш?" попита загрижено Хосок, слагайки ръката си на челото и на бузите му.

"Н-не, просто ми стана горещо. Отвори малко прозореца." отговори засрамено Юнги, обръщайки се на другата страна, все още държейки очите си на пътя.

Истината беше, че Юнги харесваше Джимин, но се боеше, че чувствата му бяха малко повече над нормалните за две момчета.

...

Опровергавайки очакванията им, пред колата се издигаше красива, двуетажна къща, с огромна градина и дървена беседка. Полянката беше прясно окосена, засипана с жълти, червени и оранжеви листа от голямото дърво, което хвърляше сянка върху по-голямата част от двора.

Докато оглеждаха къщата, момчетата изобщо не забелязаха, че Джимин вече стоеше пред колата, чакайки разрешение да влезе.

"Тази къща е страхотна!" възкликна Хосок, усмихвайки се до уши на оранжевенокоското, който пък се усмихна и почеса неловко врата си, казвайки "благодаря".

Трите момчета, вече настанили се, се запътиха към уговореното място и след не по-малко от 20 минути те вече се намираха пред голямата, мрачна сграда.

"Направете го колкото се може по-бързо и да изчезваме." каза Юнги, давайки им знак с ръка да отиват.

"Добре, но ти се оглеждай за всеки случай." предупреди го Хосок и двамата с Джимин влязоха в болницата, носейки пакетите с наркотичното вещество.

...

"Хосох хьонг..." каза Джимин, поглеждайки към по-голямото момче, което пък се обърна към него и се усмихна топло.

"Кои са купувачите?"

"Нека да приключим с работата и тогава ще ти кажа." отговори Хосок, влизайки в една от стаите, в които са били настанявани болните.

Там чакаха двама високи, не много едри мъже, на средна възраст, един от които държеше голям плик, където се предполагаше да са парите.

Нещата минаваха много смудно и очудващо добре за Джимин, докато изведнъж един от мъжете не се втренчи в него.

Момчето се притесни и му изпрати въпросителен поглед.

Мъжът се доближи до момчето, огледа го внимателно, казвайки "Познавам те от някъде..."

"Т-така ли? Ами.. аз, не знам, не мисля че сме се срещали преди." отдръпна се леко Джимин.

"Неее... много добре знам кой си." каза мъжът, скърцайки със зъби.

🌹