ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИН

14

След като остави Джимин до тях, Юнги отиде в един от приличните квартали на града и паркира до един не много голям, стар блок, където от пред го очакваше една ниска, не много възрастна жена. Момчето паркира, слезе от колата и се усмихна на жената.

"Здравей лельо Джи Мей" каза той и леко сведе главата си.

"Здравей, момчето ми. Как си? Как върви?"

"За сега е добре. Сдобих се с малко пари и реших, че най-накрая дойде времето да си намеря място, в което мога да живея в нормални условия." засмя се леко Юнги.

"Също така ще се опитам да си намеря някаква работа, за да мога да си плащам сметките и наема редовно."

"Ааа няма проблем момчето ми. Знаеш, че дори да имаш затруднения, аз ще те изчакам! Утре ще те закарам при един мой познат, който управлява някаква верига магазини. Ще ти намерим работа. Хайде сега ела да видиш апартамета." каза жената и го потупа по рамото.

Юнги вече бе приготвил багажа си, затова го взе от багажника и тръгна нагоре по стълбите на блока към четвъртия етаж. Сградата нямаше асансьор, но Юнги не се оплакваше.

Стигнаха до техния етаж и жената му даде ключовете към новия му апартамент, като му обясни някои неща, относно банята и терасата, които не бяха чак толкова важни. Юнги отключи вратата и влезе в апартамента, който беше двустаен - кухня с хол, спалня и тоалетна.

Не беше кой знае какво, но за символичния наем, който Юнги щеше да плаща, това беше повече от достатъчно.

Изморен, Юнги пусна куфара си на земята и се метна на леглото, чийто чаршафи миришеха на лавандула.

Тъкмо затвори очите си и телефона му извибрира. Той измрънка и изкара телефона си от джоба.

Chiminie95
Хей, хьонг.
Поразгледах и намерих един хубав ресторант за суши, близо до центъра.
Може да отидем там!

AgustD_emon
Добре тогава.
Предполагам Хосок ще може
да ми остави колата и за утре.😅
Ще те взема в 13:00 от вас.
😉

Chiminie95
Ще чакам.🥰
😄*
Извинявай😅😂

Seen

"Малък идиот" прошепна Юнги и се усмихна на себе си, мислейки си за по-малкото момче.

Колкото и да не искаше да го признае, Юнги харесваше Джимин. Той беше наясно със сексуалността си от години насам и знаеше, че чувствата му към оранжевенокосия не бяха просто приятелски.

—

Вече беше 12:30, когато Юнги излезе от банята и започна да се оправя. Той сложи черните си накъсани дънки, пристегнати с черен кожеш колан. Отгоре сложи черна тениска, на която имаше някакъв китайски надпис, и черен суитшър. Сложи си малко парфюм, пооправи косата си и излезе, взимайки ключовете за колата и заключвайки апартамента.

Тръгвайки към къщата на Джимин, Юнги пусна радиото и по някаква случайност пускаха любимата му песен. Сега имаше две причини да се усмихва. :)

Момчето паркира пред голямата къща и изчака в колата, докато другия дойде. Не мина много време и Юнги видя с периферното си зрение как вратата на къщата се отваря. Беше Джимин.

Погледите им се срещнаха и Джимин се усмихна широко, помахвайки на Юнги и с забързана крачка се отправи към колата.

Юнги натисна дръжката и бутна леко вратата, а Джимин седна до него, все така усмихнат.

"Здравей, хьонг!"

"Музика за ушите ми." помисли си Юнги.

"Здравей Чим Чим. Сега... кажи ми къде отиваме."

"Тръгвай, аз ще ти казвам на къде да караш."

"Добре тогава. Сложи си колана." каза Юнги и без да изчака отговор, дръпна каишката на колана на момчето до него и го закопча, обръщайки се с лице към пътя и запали колата.

Хубавото беше, че Юнги не забеляза колко изчервен беше Джимин, който веднага след това се обърна към прозореца в опит да скрие лицето си, но усмивката не слизаше от лицето му през цялото време.

🌹