City of Darkness

○ Глава 1 ○

Гледната точка на Карина:

Като най-популярното крупие в това известно казино, имах свойте приоритети в работата. Можех през цялото работно време да си вземам по десет минутна почивка на чист въздух.
След поредния спор с редовен клиент, побързах да изляза от помещението за да успокоя нервите си. Отново аз бях с опънати нерви заради наглите хора около мен. Бяха прекалено себични, което ме влудяваше до краен предел.
Зора, който ми даваха постоянно беше прекален за мен. Знаех, че това влизаше в работата ми, но по-голямата част на деня ми минаваше в спорове и обидни думи. Търпях много, че да си запазя работата. Иначе до сега да са ме уволнили одавна.

Вдишах от чистия и влажен въздух навън, като след това издишах бавно.
Не бях видяла, кога колежката ми ме бе последвала и стоеше точно до мен.

- Защо винаги им се връзваш? - попита любопитно.

- Защото са долни твари на природата. - изсъсках аз, стискайки челюста си.

- Успокой се и поне се опитай да не им обръщаш внимание.

- Не мога, Надя. Винаги, когато се държа прилично с тях, те ми се качваха на главата. Какво очакват от мен? Да стоя и да им мълча ли?  - казах на един път ядосано.

- Това е работата ни за съжаление, мила. - нацупи устните си тъжно. - Аз ще влизам преди охраната да ме е видяла. - каза набързо и изчезна от погледа ми.

Надя беше права. Наистина това ни бе работата. Да търпим и да преглъщаме сякаш нищо не се е случило. Аз бях различна от останалите служители. Не умеех да си държа езика зад зъбите. Все по нещо изтърсвах и си получавах неприличният тон. Не им давах задна, в никакъв случай. За съжаление търпях всичко от клиентите на казиното. Нужна ми бе работата за да платя гаранцията на баща ми, който беше в затвора. Осъден под полицейска гаранция.
Имах си само него. Единственият жив от цялото ми семейство. Заради трудните времена, той бе принуден да се впусне в опасни действия, докато не стана убиец. Знаех какво вършеше той, но въпреки това не ми пукаше. Не го е направил защото искаше, принудиха го за да спечели парите си. Беше под заплаха и постоянен тормоз. Така и се озова в затвора.
Майка ми и шест годишният ми брат, бяха убити жестоко преди повече от две години. Обесени и нарязани на линий, целиите обляни в кръв. Колко безмилостен трябва да бъдеш, че да извършиш такова брутално престъпление. Такъв е Лас Вегас. Града на убийствата и престъпностите. Рядко имаше спокойствие. През повечето време народа избухваше от новини и твърдения за ново престъпление. Аз не се впечатлявах от това, затова и не следях новините около града.
Живеех в крайната част на града. Цял час път от тук. Малък квартал със съпричастни хора и скромни блокове. Апартамента ми не бе кой знае колко голям и уютен, но пък ми осигоряваше необходимото.
Някой ден ще се махна от този полудял град и ще замина там, където цареше щастието и най-вече спокойствието.