City of Darkness

● Глава 19 ●

Една седмица по-късно
Гледната точка на Джъстин;

Мъчителните седем дни най-накрая се изнизаха и то доста бързо. Когато си зает с разни работи и се занимаваш деня ти минава, като за секунди. Поглеждаш навън и вече се бе стъмнило. Тези дни почти не успях да спя. И не само аз. Бдяхме над Карина нощ и ден. Вечер чувахме крясъците й, а през деня плача й. Беше ужасна седмица. Аз се бях съсипал до такава степен, че ми се искаше аз да мина през тази болка. Всички знаехме за какво беше всичко това, освен Адам. На него не му пукаше и в повечето време мрънкаше заради това напрежение. Нервите ми бяха опънати до краен предел, затова не се занимавах с него. Ако го подхванех щеше да ми умре в ръцете, буквално. Доусън и Харпър ме заместваха, докато спях и ходех по пазарите. Карина не искаше нищо да яде пък камо ли и да пие. Опитвахме се да я накараме поне малко да засити глада, но тя твърдо отказваше. Не ни позволяваше да припарим до нея. Крещеше всеки път в който искахме да я докоснем. Болеше ме, че точно така правеше и с мен. Наистина имах нужда да застана до нея и да я подкрепя в този труден момент. Ядосвах се, че не ми позволяваше. Стараех се да съм най-милия на света, но напразно. Днес бях решил да съм твърд с нея. Не издържах да я гледам и слушам толкова съсипана. Щях да хвана ръката й и най-сетне да призная чувствата си към нея. Поне малко се надявах тя да ме разбере и да се успокой. Да знаеш, че има някой до теб, който те обича и се грижи за теб бе най-върховното чувство. Силно се молех тя да не ме отхвърли отново иначе ще съм принуден да я забравя. Нямаше смисъл да давам, а в замяна да не получавам нищо. Такъв съм си. Сложен и отвратителен характер.

Върнах се от пазар преди около половин час. Наложи ми се да се прибера по-бързо, защото Доусън беше намислил нещо. Даваше ми зор да се прибера и аз изпълних заръката. Чаках го в залата, докато слагах букета с рози във вода. Купих ги за Карина. Сто и една червени рози само където едната беше изкуствена. Трябваше да й кажа, че ще я обичам, докато и последната не увехне. Малко непознато за мен. Идеята беше на Харпър понеже той разбираше повече жените от мен. Биваше си го в романтиката. Добре, че беше той иначе до сега да седя със скръснени ръце и да се чудя на къде да се поместя.

Вратата леко изкърца, което ме накара да хвърля поглед към нея. През нея влезе Доусън с лаптопа си в ръката. Затвори вратата и постави устройството на стъклената маса. Написа нещо на него и се обърна към мен.