City of Darkness

○ Глава 6 ○

ДВА ДНИ ПО-КЪСНО

Гледната точка на Джъстин:

Онзи ден, двамата с Алън не можахме да разберем изцяло мястото. След случката с крупието, обикаляхме безцелно. Опитахме се да опознаем всеки един кът, но не получихме този шанс. Получихме само главните входове и мястото на което се съхраняваха парите. Той беше метален сейф, колкото цяла стая. Труден бе за разбиване, но не бе и невъзможен. Със способностите на Харпър щяхме да успеем. Чувствахме се уверени и нищо нямаше да ни спре да действаме още тази вечер.
Докато аз оправях чантата с оръжия, които щяха да ни свършат добра работа, другите се подготвяха за обира. Главно измисляха стратегия. Мислеха да сложим маските си и така да влезем. Аз лично смятах, че нямаше да е ефективно. Щом приемаха всякакви индивиди, защо да не приемат и едни обикновенни хора, като нас? Нищо, че нямахме добра мисъл с идването си. Ако влезем, като най-нормални хора мисля, че ще е непредсказуемо и почти незабелязано.
Сложих и последното оръжие, което беше Глок 17 с 9х19 карибър. Популярно използвано оръжие с лесна и бърза система на спусъка. Един от любимите ми. Закопчах сака и погледнах към момчетата, който бяха наобиколили масата в склада.

- Чувствате ли се готови? - попитах, приближавайки се към тях.

- Напълно! - извика Доусън, ухилен до уши. Погледнах и останалите, които просто кимнаха.

- Да действаме момчета. - подканих ги аз.

Един след друг напуснахме помещението. Насочихме се към външната врата, като се поздравихме с викове. За всеки случай бяхме взели и маските си. Все пак кои би излел с чувал пари, като себе си?
Подготвихме се с два вана. С един щяхме да пристигнем. С друг щяхме да си отидем.
Първо - един паркирва вана от където щяхме да излезнем. Второ - заедно влизаме. И от там се започва с действието на големият обир.

Гледната ночка на Карина:

Мислите ми тотално бяха се разпръснали в хиляди посоки. Тъкмо започвах да мисля за едно, ала на негово място идваше друго. Несвързани мисли през тези изминали два дни. Бях се съсредоточила главно върху момчето, с което се запознах онази нощ. Какво мислех? Само въображаеми събития. Не вярвах, че отново ще го видя тук. На мъже не можеш да вярваш. Всичко измислят безгрешно само и само да им мине номера.