City of Darkness

□ Глава 24 □

Гледната точка на Джъстин;

Времето, прекарано в самолета, ми се струваше прекалено много за един обикновен полет. Краката ми се тресяха от нетърпение да пристигна там, където се намираше Карина. Едно ужасно чувство бе заело мястото си дълбоко в корема ми. Изпитвах болка при всяка мисъл, която ми се появяваше в ума. Притеснението ми беше в повече и затова се опитах да запазя спокойствие. Пробвах с какъв ли не метод, но без разлика. Все така притеснението ми изяждаше всяка една част от тялото ми. Караше ме да откачам при въображението пред погледа ми. Дали Карина е добре? Този въпрос не бях спирал да си го задавам още от както разбрах, че я нямаше. Мислех само и единствено за нея. И нямах търпение отново да бъда около нея.

От колоните се чу мек глас на млада жена, която съобщаваше, че предстоеше кацане. Указа ни какво да направим и ни пожела хубав ден. След като бях чул това сякаш леко се по успокойх. Напрежението беше спаднало, а желанието се беше изкачило на най-високия си връх. Най- сетне пристигнах на точното място. Обърнах глава към малкия прозорец от дясната ми страна и видях, че самолета вече бе кацнал на летището. Изправих се от мястото си и взех кожената си чантичка от мястото за багаж. Наредих се пръв на опашката за слизане. Не исках да губя повече време. Поздравих момичето, което изпращаше пътниците и хукнах към терминала за изход. С мойте умения за по-малко от минута излязох от летището. Огледат се наоколо за превоз. Имаше едно зелено такси накрая на улицата. Беше единственото за сега. Понечих да тръгна към него, но видях една жена да  пресича улицата в посока към него. Ако позволя тя първа да се качи можех да чакам часове наред. Издишах и тичешком пресякох улицата. Жената понечи да отвори вратата на таксито, но аз я дръпнах и бутнах на земята. Не беше правилно от моя страна, но се налагаше. Настаних се на задната седалка и затворих вратата. Извадих листа от джоба си на който пишеше адреса на мястото и го дадох на шофьора. Добре, че успях да го взема от цялото това бързане. Въздишах и облегнах глава на седалката зад мен. След няколко минути щях да пристигна пред мястото, което беше предназначено за нас двамата с Карина. Ако не бях й причинил това сега щяхме да сме заедно някъде там. Щяхме да се наслаждаваме на времето си заедно. Какъв глупак съм, че да изпусна такава страхотна възможност. Пълен глупак. Не я заслужавах. Дълбоко в себе си го знаех отлично. Когато един мъж обича една жена е готов на всичко за нея. Аз съм готов дори и под земята да лежа заради Карина. Заобичах я прекалено много за толкова малко дни. Обсебен съм от нея. Нямах търпение да видя реакцията й когато се поява пред нея. Дали щеше да се зарадва? Само по изражението й щях да разбера. Изгарях от нетърпение да зърна отново онези нежни очи. Още малко остана и ще се срещнем. По дяволите колко я обичам...