City of Darkness

○ Глава 9 ○

Гледната точка на Джъстин:

Карина бе едно мистериозно момиче за мен. До сега не съм срещал никоя, като нея. Различаваше се от останалите и може би това ме караше, да искам да я опозная. Странен характер е тя. Дори да е уплашена, ще го крие до край. Емоционално силна е и ми харесва. Точно такъв човек ми трябва на мен. Какво пък? Щеше да е интересно да имаш момиче в групата. Предполагам, че изненадите тепърва предстоят. Как ли ще реайгират останалите, като им съобщя? Ще бъде епично.

След краткия проведен разговор с нея, слязох на първия етаж, където бяха момчетата. Пристъпих в помещението и погледите им веднага се насочиха към мен. Спрях на едно място и ги погледнах изненадан от реакцията им.

- Нов план, Джъстин. - обади се Хенри развълнуван.

- Слушам ви. - настаних се на дървеният стол до мен.

- Ще те разбера ако не искаш да се включиш. - въздъхна Доусън. - Все пак имаме малък вредител. - превъртя очи. Намекна за нея. Кимнах в знак да продължи с речта си.

- Става дума за Брадли Джоунс. - поясни ми Харпър.

- Тази вечер ще държи в себе си куфар с по сто грама златни кюлчета. Ще прави размяна за колегата си.

- За онзи, който беше сапьор навремето ли говориш? Бившият ти шеф. - попитах аз. Той кимна в знак за съгласие.

- Същият. - прехапа устните си. - Не се нуждаем от пари, но нищо не пречи да прибавим и още. - подсмихна се Доусън.

- Вие си знаете, момчета.- казах, като се изправих от стола. - Ако има затруднение, звъннете. Успех! - довърших и напуснах помещението.

Смятах, че ще се справят без мен. Рядко се изключвах от плановете им. Не само аз решавах какво да правим, а и другите. Ние сме едно цяло и нямаше нужда да слушат само мен. Не бяха глупави, че да провалят всичко и да попаднат зад решетките. Това са много години практика. Вярвях им прекалено много така, че никога не бяха ме разочаровали. Ние сме екип до самият край. И винаги ще бъдем.

Останах за да прекарам време с нея. Ако я оставим сама тук, ще си навлечем доста неприятности. Тя е повече от нормално момиче. Тя е беда.
По един или друг начин би могла да се измъкте от тук и да ни предаде. Не обичах да рискувам. За това по-добре да остана с нея и да я разведря. Все пак дълъг престой я очакваше. До колкото баща й - ще направя всичко по-силите си. Ако не успея, ще намеря друг начин да я задържа при мен. Всичко с времето си.