Вече бяхме стигнали до мястото, което Лукас ни бе начертал. Местоположението беше далеч от града и то в една огромна бивша изоставена фирма. Обстановката можеше да смути човек. Мястото беше мрачно и почти зловещо. Мислех, че вкуса на Виталий бе далеч по-хубав от този. Явно е нямал друг шанс и това е било единственото място, което е могъл да купи. Останалите сгради около града бяха населени с други банди, включително и нашата. Бяхме взели най-престижните строежи и постигнахме добър резултат. Жалко за Жуковски. Винаги щеше да е в калта за дето беше глупав. Въпреки, че сега изобщо не беше такъв. Успя да изпълни целта си, докато най-малко очаквахме. Горката Карина, сигурно е изплашена от това, което и се случваше в момента. Държаха я насила, като птица в клетка. Все едно да затвориш такова невинно същество и да му сложиш вериги на краката. При нея бе различно, защото веригите й бяха на нежните й ръце. Ще убия този старец дори и да умра първи. Ще съжалява, че докосна моето най-ценно в този мой жалък живот. Надявах се да не бе прекалено късно, когато влезнехме при тях.
- Всички ли имат оръжия? - попитах нетърпелив да вляза вътре. Момчетата кимнаха и закрачихме предпазливо напред.
В този район не се чуваха нито гласове, нито стъпки. Учудихме се, че нямаше никаква следа от тях. Имах чувството, че не бяхме на правилното място. Всички се спогледахме и забелязахме, че на третия етаж светеше заглушена светлина. Имаше само едно обяснение за това дето не чувахме абсолютно нищо. Звукоизолирани стени. Браво на теб, Виталий. Знаеш как да заглушаваш писъците на жертвите си. Направих знак с пръстите си да се качим на етажа, където със сигурност беше Карина. Изкачихме набързо металните стълби и преди да навлезем в коридора се огледахме. Нямаше никого и решихме вече да действаме. Събрахме се пред вратата и Доусън без коребание разби вратата с крак. Вдигнах оръжието си и влязох пръв. Когато стъпих в самата стая чух вик, който прониза здраво сърцето ми. Това беше гласа на Карина. Чувах доста странни звуци и стонове. По дяволите! Забързах крачката и когато пред мен се откри средата останах без дъх. Случи се това от което се страхувах. Гадното копеле я изнасилваше, а тя се гърчеше. Картината пред мен събуди звяра, който криех толкова дълго време. За секунди ми причерня пред очите. Чувствах само гнева и омразата си, които искаха отмъщение. Стиснах челюстта си и приготвих оръжието си за стрелба.
ČTEŠ
City of Darkness
Mystery / Thriller" Градът на греха " наричан още Лас Вегас. Този град можеше да донесе множество проблеми в живота на двама младежи, втурнали се в приключенията на тъмнината. Животът им бе един от най-рядко срещаните сред множеството. С течение на времето, двамата...
