City of Darkness

○ Глава 4 ○

Гледната точка на Джъстин:

След спасителната мисия, всички се събрахме в главната зала, която я използвахме за събрания, когато един от нас имаше план или се е случило нещо важно, което трябва да решим. Аз останах прав, а момчетата заеха местата си на дивана. Погледите им се насочиха върху мен, защото очакваха да оповестя дълго планувания удар.
Прочистих гърлото си, като опитах да прикрия притеснението си. Често, когато се изправях пред тях, се притеснявах. Все пак да бъдеш главен ръководител на известна банда престъпници не бе толкова лесно. Въздъхнах и прокарах погледа си върху всеки един от тях.

- Плана най-сетне е завършен успешно след толкова дълго време. - уведомих ги аз, а от тяхна страна получих радостни викове. Усмихнах се широко.

- Кога ще действаме, шефе? - обади се Харпър доволно.

- Трябва ни стратегия. - каза строго Алън.

- Трябва в най-скоро време да задействаме нещата.

- Нека бъде грандиозно завръщането на Джейсън Маккен. - засмя се високо Хенри.

- Като за начало на операцията, трябва един от вас да ме придружи до мястото.

- Не е ли рисковано да се появиш, като Маккен? - попита Доусън.

- Аз имам и друга същност. Нима забравихте?

- Вярно, Бийбър. - засмяха се в един глас.

- И кой мислиш да дойде с теб? - попита Дерек, надявайки се да бъде той избрания.

- Алън. - погледнах към него. Той се посочи с палец учудено. Засмях се при физиономията му и кимнах в знак за съгласие.

- Чудесен избор. - каза, като превъртя очи Дерек.

- Започваме от тази вечер. - усмихнах им се и така завърших с разговора.

- Ще дъде интересно. - промълви Харпър, като разстри ръцете си една в друга.

Така разговорът приключи. Момчетата се разотиваха, щастливи от новината, която бяха получили от моя страна. Все пак, кой престъпник не би се радвал на нов взлом и пари? До колкото Алън, той изглеждаше видимо притеснен. Упасяваше се, че щеше да сгафи нещо. Той никога не бе присъствал на такова събитие. Обикновенно взимах Дерек, защото беше най-пъргавият от всички ни. Беше навлязъл в нещата доста на дълбоко и това правеше задачите му твърде лесни. Почти безобидни. Алън бе неопитен. Затова реших да избера него, защото така нямаше да се издадем. Другите не бяха мълчаливи и реших да не рискувам. Все пак задачата не е толкова сложна. Просто перфектна за един неудачник.
Идеята беше да се появим, като нормални граждани на Лас Вегас. Да огледаме мястото до най-дребната подробност. След огледа, стратегията щеше да бъде по-лесна и почти незабелязана. Надявах се всичко да премине спокойно. Без излишни разправий.