City of Darkness

○ Глава 5 ○

Гледната точка на Карина:

Работното ми време бе започнало преди три часа, а аз просто стоях и мислех. Всяка мисъл ми бе върху случилото се вчера. Както и върху информацията за известният Джейсън Маккен. След последната прочетена статия за него, реших да не търся повече. Повече от ясно ми бе останалото от историята му на престъпник. Единствено се чудех кога отново ще го видя. Беше рисковано, но аз твърдо бях решена да се изправя пред него. Ако той ми е последната надежда, защо да не пробвам? Нищо нямаше да загубя, освен ако не бъда убита. Знаех, че е прикалено налудничево, но твърдо се бях хванала за тази надежда. И нямаше заради страха от неизвестното да я загубя.

През цялото време бях разсеяна. Обърквах машините. Не разговарях с изнервните хора. Действах бавно и това, разбира се, подейства на оборота. На мен ми беше пределно ясно, че така ще стане, но какво можех да направя, като мислите ми не бяха върху работата ми. Опитвах се да ги върна, но те упорито си стояха на своето.
Както замислена си вървях, изведнъж силна ръка се уви около ръката ми и ме дръпна настрани. Когато погледнах човека пред мен се оттърсих от мислите ми. Върнах се в реалността за секунди.

- Стегни се, Карина. - каза с изнервен тон шефа ми. - Къде са ти мислите, момиче? Губим пари.

- Съжалявам, Андри. - сведох глава виновно.

- Отиди и обслужи новодошлите клиенти. Ще те следя изкъсо тази нощ. - присви очи гневно, размахвайки показалеца си. Аз просто кимнах и го подминах.

Как щях да се върна към работата си, като въобще не ми бе до нея. Въпреки, че съм застрашена да си ида у дома бързо, от една страна не ми пукаше. Имаше по-важно нещо от това. Като се замисля май той е прав. Трябва да се стегна и поне за миг да не мисля. Каквото дойде това ще е. Ако исках по-бързо да измъкна баща си, ще трябва да запазя работата си ако другото не се получи.
Върнах се обратно към задълженията си. Видях един среден на възраст мъж да вдига ръката си, викайки ме. Въздъхнах и се запътих към него. Когато стигнах ми подаде сто доларова банкнота, която трябваше да вкарам в машината. Със специалният ключ включих програмата и вкарах сумата, като парите ги прибрах в закопчаната чанта около кръста ми. Усмихнах му се любезно и се махнах от него. С бързи крачки отидох до бара. Взех подноса с празни чаши и добавих две кани. В едната имаше лимонада, а в другата скъпа водка. Грабнах подноса в едната си ръка и тръгнах из машините да предлагам на играчите, който харчеха парите си.