City of Darkness

● Глава 12 ●

Намирах се на горния етаж, където би трябвало до открия Карина. Бесен съм за това, което се бе осмелила да направи. Това оръжие е прокълнато от мен. Прокълнато е от зли очи и кръвта на повечето му жертви. Не бях го използвал от години. От както самото оръжие не застана срещу мен и едва не ме уби. От тогава никой не го пипа, дори и аз.
Помислих си, че може би тя вече е в стаята си и направо се насочих натам. Без да почукам направо връхлетях бързо. Дръжката на вратата се тресна в стената, което накара Карина рязко да се изправи от леглото. Вида й беше доста изплашен. Гледаше ме и премигваше невярващо.

- Какво си направила? - попитах, повишавайки тона си. - Вярно ли е това, което ми казаха? - попитах, но получих единствено пълно мълчание. Това, което мразех от дъното на душата си. Което ме изскарваше от кожата ми. - Говори! - креснах вече крайно вбесен.

- Нищо лошо. Просто ми стана интересно и реших да го видя от по-близо. - промърмори виновно.

- Няма да влизаш там, където не ти е работа. Коя си ти, че се осмеляваш да правиш такива неща и то в дома ми?!

- Ти си ненормален! - повиши тон. - Като не искаш да виждам нещата ти, защо просто не ме оковеш и заключиш?

- Ти за какъв ме вземаш? Ти изобщо знаеш ли как действам аз, че да говориш толкова свободно?

- Не и не искам да знам. - врътна се и седна на леглото.

- Забранявам ти да влизаш повече в тази стая! - предупредих я, сочейки показалеца си към нея. Тя не каза нищо. Обърна главата си, игнорирайки ме. Не ми хареса, че така се отнесох с нея, но ме удари точно където не трябваше. Хвърлих й последен поглед и напуснах стаята, затръшвайки вратата след себе си.

Гледната точка на Карина:

Какво им ставаше на всички в тази къща? Прекалено навътре вземаха нещата и бяха винаги мрачно настроени. Всеки със своята си воля и цел. До колкото Джъстин, въобще не разбрах, защо така подпали само заради едното оръжие. Разбирам, че е негова собственост, но аз не съм целяла да го взема. Просто ми привлече вниманието и това надделя. Кой знае онзи глупак какво му бе наговорил за тази случка. Забелязах, че единствено той сякаш крой други планове за себе си и освен това е отвратителен. Не ми стана приятно, че за пръв път ние двамата се скарахме. Попринцип не обичах кавгите. Стараех се да ги избягвам, но те сякаш са приковани за мен. Където и да отивах винаги по мене се викаше. В казиното можех да ги търпя, защото ми бяха нужни парите, които изкарвах. Но никога не бях позволила на някой от тях да ми крещи. По скоро аз бях тази, която крещи или се закача. Нямам думи. Мисля, че ще е най-добре да ме освободи от това проклето място, но страха играе много голяма роля. Не бях човек, който предаваше и захвърляше ближния си. С него имахме сделка и колкото и да исках, да го предам не можех. Спираше ме това, че Джъстин щеше да помогне на баща ми. Нямах търпение тази моя мечта да се сбъдне. Ако можех също бих избягала, но пак не можех. Освен услугата ме задържаше и нещо друго. Някакво човъркащо чувство, което ме караше да настръхвам всеки път, когато погледа ми срещнеше този на Джъстин. Онова влудяващо чувство пълно с доста изненади.