City of Darkness

● Глава 17 ●

Гледната точка на Карина;

В живота си всеки има по един сън, в който се чувства истински щастлив. Далеч от хората и реалността. Сънищата бяха измерение в което можеше да имаш всичко за което някога си мечтал. Понякога не бяха добри, но само там можеше да се почувстваш на мястото си. Когато се събудим осъзнавахме, че това е просто зрителна измама. Един прекрасен сън, който ще помниш за цял живот. В момента точно това се случваше с мен. Сънувах едно невероятно приключение. Силно се надявах това да не е сън, но за жалост беше. Наслаждавах се на всяка една изминала секунда от него. Понякога сънищата се сбъдваха, а понякога не. Според мен нищо от това, което сънувах сега нямаше да се случи. Просто бе невъзможно. Макар и тайно да се надявах все повече оставах разочарована.

" Алеята от дървени дъски пред мен сякаш нямаше край. Вървях бавно и уверено към това, което бе не далеч от погледа ми. Картината пред мен бе неземно красива.
Стойката за увивни растения беше цялата покрита с нацъфтели розови рози. Виждах човека, който беше облечен с бяла роба, а до него стоеше човека, когото желаех с цялата си същност - Джъстин. Той бе облечен в бебешко розова риза и чисто бели дънки, а на фона зад всичко това стоеше бурното синьо море. Гледката беше неописуема. Радостта в мен надделяваше с всяка приближаваща се крачка. Усещах, че усмивката ми огряваше цялото лице. Когато срещнах погледа си с Джъстин дори се усмихнах още повече. Не си представях така брачната ни церемония, но определено щеше да е запомнена. След още няколко крачки най-сетне бях пред двамата ме чакащи. Джъстин подаде ръката си и ме погледна усмихнато. Отвърнах и хванах здраво ръката му. Помогна ми да стъпя на мекия пясък и заех мястото си пред него. Той ме гледаше сякаш бях неговата най-желана мечта. Усмихваше се и не спираше да ме гледа. Виждаше се, че очите му сияеха от щастие. Гледах го макар и невярващо, но аз също се усмихвах. Бях щастлива, че щяхме да свържем съдбите си заедно. Нямаше нещо в света, което можеше да провали това искрено щастие. Обожавах абсолютно всичко в него. Той беше моята половинка. Моята най-голяма тръпка. А сега щяхме да станем дори още повече. Щяхме да бъдем едно цяло. Семейство без проблеми и единствено с любов в сърцата. Искаше ми се това да бе истина, но знаех, че беше прекалено хубаво за да е истина. Свещенника реши да проговори неговата си част, която трябваше да слушаме внимателно. Как можехме да слушаме, когато вниманието ни бе приковано едно в друго....... "