City of Darkness

○ Глава 7 ○

Гледната точка на Джъстин:

- Не мислех, че ще бъде толкова бързо. - засмях се, отваряйки вратата на дома ни.

- Добра работа, момчета! - извика Доусън, развълнуван от работата си.

- Този път успяхме преди ченгетата. - обади се Харпър най-отзад.

Изключително доволен бе всеки един от нас. Този път наистина сравнително бързо се справихме. Не вярвах, че ще успеем без намесата на родната милиция. Очаквахме ги, но те закъсняха. Бяхме предвидили всичко, което бе възможно да се случи. Включително и това някой от нас да пострада. За щастие всички бяха здрави и доволни.

Когато влязохме във всекидневната, Доусън метна двата чувала с пари на масата. Пликът се разтвори и те се показаха. Харпър също не остана назад. Хвърли останалите два върху тези на масата. Зелените гущерчета се показаха на яве. Загледахме се в тях.
Толкова малко труд за такава голяма сума пари. Не съм предполагал, че този план ще проработи почти незабелязано. Предвид предишните грабежи от наша страна. Имахме занимавка с полицията всеки път, когато решим да действаме. А сега стана много по-елементарно. Гордеех се с момчетата, макар и да не са се старали. Имах добър екип. Радвах се, че тези хора са с мен във всяко нещо, което решавах да сторя.

- Да се захващаме. - каза нетърпеливо Доусън, взимайки пари от плика с ръцете си.

- Парите няма да се преброят сами. - изсмя се Алън.

- Браво, момчета! - поздравих ги радостно. Добре, че са те, иначе не знам какво щях да правя в момента.
Последвах Алън и започнах да вадя парите от чувалите.

Гледната точка на Карина:

Мястото на което се окриваха бе доста затънтено. Почти невидимо за очите. Трябва да се загледаш, че да забележиш, че има къща на това място. Тя не беше точно къща. Беше нещо, като голям склад с вид на къща. Беше точна в средата, а около нея имаше много разцъфнали дървета. Дървената постройка беше лакирана за да освежи старият цвят. Покривът й бе напълно подновен, съдейки по чистите керемиди отгоре. Прозорците бяха много и с кафяв ламинат. Определено ми хареса това, което са направили със бараката. Изцяло са я подновили. Сякаш е била построена наскоро.
Погледнах наляво и пред погледа ми се яви двоен гараж с отворена врата. Вътре бяха паркирани най-скъпите модели коли. Бяха четири. Една след една по-уникална от другата. Добър избор за престъпник. Поне са си го позволили, а не като другите такива. Показваха, че имат пари. Не се сдържах и бръкнах в джоба на якето си, като изкарах телефона ми. Фокусирах камерата и снимах. Добре, че светкавицата бе изключета, иначе не ми се мислеше. Не бях упрашена. По скоро впечатлена.