City of Darkness

□ Глава 25 □

- Бих искала да благодаря на тези 10 човека, които следят тази история. Благодаря също и за търпението към нея. Това е последната глава, но познайте... заради точно тези 10 човека реших да има втори сезон. Моля ви, ако сте един от тези 10 души напишете просто коментар със сърце. Бих искала да получа вашето одобрение! ♥️

Гледната точка на Карина:

Абсолютно с всеки един изминал се ден, аз се чувствах ужасно психически от сутрин до вечер. Нямах никаква мотивация за поредните двадесет и четири часа. Мисля, че имах страх от времето, когато отминаваше. Всеки път когато погледна часовника започвам да се тревожа и мисля колко е безмислен живота. Не мога да разбера сама ли си го направих или нещо друго предизвика това чувство вътре в мен. Това отвратително загнездило се чувство не ми даваше мира от дни. Задушавах се. Съжалявах се. Как изобщо я докарах до тук? От както се нагледах на случката не бях спряла да мисля за Джъстин. Наистина ли бе такова безчувствено чудовище? Той уби заради мен! Отне човешки живот. От една страна се чувствах адски виновна, а от друга не. Бих се справила и сама, но разбира се, той трябваше да се намеси. Мисля, че от както той е в живота ми всичко се обърна наопаки. Нямаше ли оттърване от този човек? Колкото и да не исках нищо общо с него, толкова повече и го исках. Сърцето ми го искаше. Искаше да усети неговата топлина и присъствие. Ума ми ме направляваше към една страна, а сърцето ми - към друга. Бях изтощена. И последната капка от живота ми си замина безцелно. Вече не знаех за какво дишам. Въпреки, че чувах всяка една негова дума, това не ме накара да се размекна. Не знам даже как не бях вече обляна в сълзи. Може би ми беше писнало да плача? Стоях срината на пода, подпирайки главата си на вратата. Гледах в една точка и просто мълчах. Думите му изобщо нямаше да променят нищо. Знаех, че е пиян. Просто чувах как бутилката потропваше по земята с помощта на ръката му. Казват, че когато човек е пиян си казва истината. Дали? За любовта му към мен бях сигурна, но за другите неща - не. Колкото и да исках, да отворя вратата и да го прегърна, толкова и се отказвах. Просто нещата, които ми беше причинил в последно време станаха болезнени. Това последното напълно уби всяка една адекватна част в мозъка ми. Още ми беше пред очите. Мъртвото тяло на онова момче. Заслужаваше ли такава съдба? Наистина ли всичко това стана заради мен? По дяволите.. тонове въпроси в главата ми, а нито един нормален отговор. Всичко клонеше към лабилна психика. Джъстин би трябвало да се лекува, защото определено нещо не беше наред с него. И аз определено не искам такъв човек в живота си. Колкото и да го обичах просто нямаше смисъл от нашата връзка. Дори е нямало и 'нас'. Това не е обикновенно момче за мен. Отговаряше на всичко, което търсех, но тези действия и избухвания определено не бяха по моята част. Мразех ги.