City of Darkness

□ Глава 23 □

Гледната точка на Джъстин;

Паркирах колата си пред гаража и изгасих двигателя. Дръпнах ключа от стартера, като го прибрах в джоба на якето си. Слязох и се запътих към къщата. Прекарания час в обикаляне на града ме беше облекчило малко.  Нищо, че още мразех себе си за грозната постъпка спрямо Карина. Прибрах се, защото исках да я видя. В яда си изведнъж пред мен изникна лицето й. За малко щях да се ударя ако не беше представата й. Набих спирачки и спрях по средата на пътя. Замислих се за нея. Сърцето ми биеше за нея и не искаше да я пусне толкова лесно. Казваше ми да се върна и да я придърпам в прегръдка. Това трудно щеше да стане, но не бе и невъзможно.
Побързах да отключа входната врата. Бутнах вратата и влязох с тръм и трясък. Понечих да се кача на втория етаж, но гласа на Харпър ме спря. Спрях на място, обръщайки главата си към него.

- Къде се губиш, човече? - каза, като се оглеждаше наоколо. Изглеждаше доста притеснен.

- Навън. - отговорих и отново тръгнах да се качвам нагоре.

- Няма да я намериш там. - провикна се след мен. Стана ми доста чудно. Защо да не я видя? Какво имаше? Сбръчках веждите си объркано и отново го погледнах.

- Как така няма да я намеря? Какво се е случило?

- Ще ти кажа, но без да откачаш. Става ли? - вдигна въпросително едната си вежда. Кимнах. - Карина и Мирсела заминаха за къщата на Карибите.

- Какво?? - почти викнах. В мен се настани яростта и страха. - Кой ги пусна да заминат? На кой е идеята за тази глупост? - вече бях започнал да викам. Нервите ми не издържаха на чутото.

- Доусън и Адам.

- Доусън? Не! - клатех глава. Не можех да повярвам, че той бе замесен в игрите на Адам. По дяволите! - Къде са те? - попитах видимо вбесен.

- В главната зала.

Без да задавам повече въпроси изкачих набързо стълбите, водещи към залата.
Това нямаше да им се размине. Особенно на Адам. Отворих рязко вратата, създавайки шум, който прикова вниманието им към мен. Те видяха, че бях бесен, но въпреки това не трепнаха. Доусън се изправи от стола, а Адам стоеше облегнат на масата зад него. Направих няколко крачки към Доусън и засилих юмрука си в лицето му. Ударих челюста му, като той се дръпна настрани след това, държейки устата си. Спрях пред Адам и го хванах за гушата.