City of Darkness

● Глава 13 ●

Гледната точка на Джъстин:

Бутнах с крак вратата на стаята си и внесох Карина вътре. Поставих я на леглото, като й помогнах да легне. Още плачеше, което много ме изнервяше. Мразех сълзите и хлипанията, а тя в момента правеше точно това. Не умеех да утешавам, затова и не се пробвах. Дръпнах се настрани неотмествайки поглед от нея.

- Стига плакала. Минало е вече. - опитах се с тези думи да я утеша, но съвсем не успях.

- Ти си свикнал, а аз не. - отвърна през сълзи.

- Права си, но не ми харесва, че плачеш все още. - реших да седна до нея. Надявах се поне с тези думи да я успокоя малко.

- Плача, защото се страхувам, Джъстин. - избърса стичащите си сълзи. - Страх ме е за живота си.

- Докато си под моето крило никой и нищо няма да може, да те нарани. Приемам те, като част от нас, Карина. Не бих позволил да пострадаш. Имай си го на ум това.

- Благодаря. - продума, бършейки сълзите си. Кимнах и сведох глава надолу. Нямах си и на идея от къде ми дойде това, но имах нуждата да го споделя с нея.

Можеше да е дразнеща понякога, но за мен е част от отбора. Нашето семейство си пазеше гърба и никога не се предавахме. Каквото и да стане винаги сме едно цяло, защото никой не можеше да разруши едно цяло, така както ако сме сами. Бях длъжен да ги защитавам от злото. Колкото можех и когато можех. Понякога човек допуска грешка, но до сега никой от нас не е. Надявах се и никога да не се случи, защото щяхме да се разединим. Ако един сгреши, другите ще се усъмнят в него и няма да бъде както преди. Ако това някога се случи ние щяхме да се разделим малко по малко.

Карина не обели и дума от както й бях казал тези неща. Стоеше и гледаше в една точка само. Какво ли мислеше? Толкова е задълбочена, че дори не ме виждаше, че я гледах. Интересно ми е какво й се въртеше в главата. Много е странно да съм с момиче в стаята. От доста време съм сам и бях отвикнал такава компания. Не знам тя за какво си мислеше, но за себе си вече знам. Започвах да мисля за нея. Как исках да я бутна и да започна да целувам всяка част от тялото й. Да стигнем до онзи момент в който страстта надделява и се случваха приятните неща. Само за това можех да мисля в момента. Как бих си легнал с нея само ако можех. Искаше ми се да го направя, но вътрешния ми глас ми нашепваше, че не бива да го правя. От нея не исках само това. Не мисля, че е такова момиче, а и след днешната вечер по-добре не. Щях да се покажа, като безчувствен глупак. Тя всъщност какво правеше с мен? Караше ме да полудявам от тази мисъл и не само. В главата ми в момента беше само тя. Какво ми правеше? Желаех да го накарам да спре, но беше невъзможно. Не можех.