City of Darkness

□ Глава 21 □

Гледната точка на Карина;

Покрай съня си изпитах адска нужда от чаша вода. Не сънувах кой знае какво, но помня, че имаше вода. Отворих рязко очите си и усетих как устата ми беше пресъхнала. Изправих се в седнало положение, като потърсих около себе си вода. Взех каната в ръцете си и леко я разклатих за да чуя шума на водата. За мое нещастие в нея нямаше и една капка. Колко мразех това да ми се случва посреднощ. Сега трябваше да стана и да отида, да си налея вода. Отвих тялото си и станах от леглото. Спеше ми се толкова много, че почти не виждах нищо пред себе си. Отворих вратата на стаята, когато онази светлина блесна в очите ми. Затворих ги инстинктивно, като сложих ръката си пред очите, закривайки светлината за да можеше да прогледна. Излязох от помещението без да затворя вратата след себе си. Очаквах да бъде тишина, но отдолу се чуха смеховете на момчетата. Защо не спяха? Сигурно вече беше сутрин. Поклатих глава и продължих по пътя за кухнята. Слязох на първия етаж, внимавайки да не издам никакъв звук. Стана ми интересно какво правеха толкова късно вместо да спят дълбоко. Застанах до вратата, стараейки се да не ме видят, като се заслушах в разговора им. Говореха си всякакви небивалици и простотий. Ненормални хора. Чувах на всички гласовете освен на един човек. Джъстин явно не беше при тях, защото дори смеха му не чувах. Горкия. Сигурно е много изморен от мен. Цяла седмица беше на крака заради моя милост. Имаше нужда от добра почивка за дето положи толкова грижи.  Оценявах старанието на всеки един от тях и не мислех, че някога ще можех да им се отплатя. След признанието на Джъстин, останах доста объркана. Аз си мислех, че той нямаше нищо към мен. Поне така показваше с някой думи и действия. От къде се взе тази любов към мен? Нищо съществено не бях направила, че да разбуди чувствата си към мен. Предпочетох да не се тормозя повече с въпроси и разсъждения. Важното беше, че си бе признал това. Успокой ме до някъде и вече сърцата ни биеха в синхрон. От тук нататък исках само да бъдем щастливи и да развиваме връзката си без проблеми. Нямах търпение да дойде сутринта и да отида при него. Нямаше да направя нищо поради причината, че още не ми беше минало. Сигурно щеше да отнеме години. Както и да е.
Престанах да ги подслушвам и тръгнах към кухнята. Налях си вода в друга кана, като взех и нова чаша. Изкачих стълбите нетърпеливо за да си легна по-скоро.

На сутринта;

От както се върнах в стаята си не бях грам заспивала. Ума ми действаше постоянно, вкарвайки ме в мисли за отношенията ни с Джъстин. Разни представи се изнизваха пред погледа ми, като на кино лента. Опитвах се да се оттърся от тези мисли, но не ми се получаваше. Сън не ме хващаше, докато се реех из мечтите си в главата ми. Трябваше вече да спра, иначе мозъка ми щеше да експлодира. Спомних си, че имах задача за тази сутрин. Може би това беше една от причините да остана будна?