City of Darkness

○ Глава 3 ○

Гледната точка на Карина:

Светлината в града бе доста заслепяваща. На всяко кътче имаше по една лампа и хиляди светещи табели. Билбордовете също огласяваха със светлината си целият район. Наредените в редица лампи, осветяваха и най-мрачното кътче. Града бе обсипан със светлина. Фаровете на превозните средства също не бяха изключение. Центъра винаги си е бил ярък.
Спуснах се надолу по-дългата алея на път за дома ми. Реших да повървя малко. След това щях да си хвана такси за към скромното кварталче в което живеех. Радвах се, че приключих работа и щях да си почина от целият този кошмар. Ушите ми кънтяха от гласовете на хората. Също и от машините в казиното. Не бе лесно да работиш, но така пък си изкарваш прехраната и имаш повечко възможности. Нямах друг избор, а и съм доволна от заплащането. Трябваше да изтърпя мъчението за да постигна целта си. Съвсем малко остана до напускането ми от ада. Нямах търпение, но всичко хубаво с времето си.
По пътя реших да мина през една малка пекарна насред улицата. Беше нещо, като щанд, но пък добре измислено. Корема ми изкъркори веднага щом усетих миризмата на туко-що опечените кроасани. Изложиха ги на витрината и побързах да се наредя на опашка.Взех си три топли кроасана и платих на продавача. Без да изчакам да изтинат, напъхах малък залък в устата. Не останаха за дълго предвид факта, че бях гладна и ги погълнах за норматив. Обожавах ги и затова толкова бързо ги ометох.
Спрях на място, като избърсах устата си със салфетка. Напъхах я в празния плик от кроасаните и потърсих за кофа, където за изхвърля боклука. Наоколо нямаше и една кофа. В далечината видях два контейнера в отсрещната улица. Свих рамене и пресякох пътя за към нея. Навлязох в уличката, когато високи гласове се чуха и ме накараха да застана на място, и да се заслушам в тях. Но любопитството ми надделя и закрачих бавно към гласовете. Минах старателно безшумно, докато пред погледа ми се явиха група хора. Побързах да се скрия зад двата контейнера. Клекнах и показах главата си леко, за да огледам по-добре. Имаше около седем мъже. Трима бяха на земята, а другите четирима стояха изправени. Не виждах лицата им, но успях само за забележа, че единият беше с качулка. Явно провеждаха някакъв спор. Много не чувах какво си говореха, когато изведнъж телефона ми извибрира в чантата. Побързах да бръкна в нея и да изключа напълно звука. Докато го правех се чу изстрел, който огласи цялата улица. Запуших ушите си с ръце при звука и едва сдържах крясъка си. Бях стресирана от видяното до сега. Започнах да дишам тежко. Събрах достатъчно смелост за да погледна отново натам, когато съжалих за действието си. При вида на трупа пред високият мъж ми стана зле. Много съжалих, че видях случката. Глупавото ми любопитство ме вкара в огромна беля. Ами ако ме бяха видели? Със сигурност и аз щях да съм мъртва, като човека пред очите ми. Гледах и не вярвах на очите си. Изправих се и без да искам, ударих с лакът контейнера. При удара стиснах зъби и сложих едната си ръка, запушвайки устата ми. Край! Мъртва съм..
Отново се върнах в старата поза и отново надзърнах. Видях, че убиеца погледна към мен. Помислих си, че ме е видял и затова скрих главата си. Чувах единствено стъпките, приближаващи към мен. Сърцето ми заби лудо при звука на стъпките. Свършена съм. С бавни крачки инстинктивно тръгнах към страничната част на контейнера. Седнах на земята и долепих гърба и главата си на металната повърхност зад мен. Силно се надявах да се измъкна от тук жива. Искаше ми се да не бях видяла тази потресаваща гледка. Аз и моята глупава чистота. Задишах отново тежко, стараейки се само аз да се чувам. Ако се измъкна жива ще съм най-щастливата на земята.
Минаха се няколко минути. Все така стоях свита и долепена на кофата. Надявах се човека вече да си бе тръгнал. Събрах малка смелост и реших да погледна. Исках секунда по-бързо да изчезна оттук. Изправип се на крака, когато погледа ми се насочи към мястото, на което човека стоеше..там нямаше никого. Извърнах поглед към мястото на престъплението, но то все още си бе там. Огледах внимателно за хора и нямаше. Всичко беше свършило. Излязох от кътното място и без да се замислям хукнах тичешком, търсейки стоянка за таксита. Излязох от улицата и за мое щастие имаше едно единствено такси. Изтичах към него, като набързо се качих в него. Определих посоката на шофьора, като му казах да побърза и той потегли с мръсна скорост. Желех секунда по-скоро да се махна от това черно място.