City of Darkness

○ Глава 8 ○

Няколко часа по-късно

Взирах се в неподвижното тяло, което лежеше на леглото. Чудех се какво искаше тя от мен, че да стигне до тук и най-вече да се изправи пред мен, знаейки какво можеше да последва. Смелостта й ме впечатли. Наистина не бях очаквал момиче да премине прага на този дом. Но ето, че има ли желание има и начин.
Гледах буйната й руса коса, която се бе разпиляла свободно на възглавницата. Спомних си деня в който я видях. Грабна ми окото, но не бях се замислял за нея. Аз попринцип не мисля за момичета. От доста време не съм имал допир до такова изящно същество. Може би, защото бях твърде зает с работата си, не успявах да завържа романс. Много и не исках да имам връзка или да попадам в такава. Мойте задачи бяха по-важни и смислени. Правех нещо и ми се отплащаше. А любовта? Тя одавна е просто една дума без значение за мен. Не ми трябваше да се влюбвам. От любовта много боли. Разбрах го в деня, в който загубих надежда да намеря майка си. От тогава не съм изпитвал такова чувство. Нямаше и да изпитам.

Преместих погледа си върху бледото й бяло лице. Бузите й бяха поруменели. В стаята беше много топло.
От както Хенри я упой с приспивателно, от тогава не се бе събуждала. Течността беше силна за организма. Имаше си свойте странични ефекти, като изпотяване, главоболие, замаяност и други. Щеше да спи до сутринта.

Бяхме я настанили в стаята на Алън по негово желание. Нямаше да позволя да спи тук, защото ние не бяхме от онези типове. Бих я преместил в моята стая, но в нея имах доста секретни неща. Нямаше да се жертвам. Туко виж съм попаднал зад решетките с нейните способности.

Реших вече да се махна от помещението. Изправих се от дървеният нисък стол и закрачих към вратата. Обърнах главата си и отново я погледнах. Тя е голяма беля. Нещо, което ще ни докара сумати неприятности. Готов съм да видя какво можеше. Може би бих я включил в отбора си. Но само може би..
Усмихнах се при тази мисъл и излязох от стаята. Затворих вратата леко. Потърках длани една в друга и закрачих към моята стая. Настана време за сън. Утре ще е голям ден, особенно с тази малка топка неприятности.

Влязох в стаята си, като затворих вратата след мен. Съблякох тениската от мен, а след нея последваха и джинсите. Разкарах обувките от краката си и се проснах на леглото по-корем. Затворих очи, оставяйки съня да ме навести.