City of Darkness

○ Глава 2 ○

Гледната точка на Карина:

Наближаваше 01:00 часа. От петнадесет часа работех в това притискащо казино. Половината от редовните ни клиенти си бяха отишли и на тяхно място бяха дошли 'нощната смяна'. Едни от най-отвратителните човеци в историята на града. Но аз не се притеснявах, защото работното ми време бе към края си.
Крачех към стайчката, която бе определена за персонала, когато изведнъж усетих здрава ръка на лакътя си, която ме дръпна встрани. Обърнах погледа си към човека, държащ ме, и останах впечатлена. Това беше Андри. Шефът на казиното.

- Точно теб търсех. - мазна усмивка се яви на лицето му.

- Какво искаш този път? - попитах отегчено и въдъхнах.

- Да работиш и нощната смяна.

- Моля? - опулих му се, като леко повиших тона си. - От петнадесет часа се занимавам с тези утрепки, а ти искаш още толкова да изскарам? Няма как да се получи, Андри. Съжалявам. - казах всичко на един дъх вече ядосано. Опитах се да го подмина, но той ми попречи, като застана на пътя ми.

- Ще ти платя двойно. - отвърна с присмех.

- Не, благодаря. - усмихнах му се фълшиво. - Нямам намерение да стоя тук и час повече.

- Кари, остани заради мен. Знаеш, че си ми нужна повече от останалите работещи некадърници тук.

- Ти си ги избрал. - свих рамене.

- Добре, тръгвай. - каза нервно и се дръпна настрани, освобождавайки пътя напред. Без да го поглеждам го подминах и продължих по коридора напред към стята.

Толкова нагъл и безочлив бе той. Нищо, че управляваше цялото казино и най-вече работата ми. Аз никога не съм му се подмазвала или угаждала, както повечето персонал работещ тук. Винаги си беше такъв. Доставяше му огромно удоволствие да командва и да се изпълняват прищявките му. Единственият човек, който не успяваше да пречупи..бях аз. Затова, че имах опит, като крупие ме бе набелязал одавна. Искаше да работя повече, защото бях единствената навлязла в тази работа и му докарвах печалба дори и на черно. Умеех някой трикове с машините и затова на моята смяна винаги оборота бе обемен. Нуждаеше се отчаяно от мен, защото без мен..нямаше да има толкова пари в ръцете си. От една страна ми беше вързан в кърпа, но от друга можеше да ме съсипе окончателно. Все пак това, което правех бе измама и кражба. Но на мен не ми пукаше особенно. Въпреки, че имаше тази сила над мен не го правеше. Имаше едно мъничко чувство у него, което го спираше. И това беше любовта му към мен.