Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Милият й образ показваше тъга, скрита дълбоко в безнадеждната й съдба. Зад нейните слова се криеха нечовешки сълзи,от които падаха цветя и стрели. Милите й очи,ах,колко изпълнени със скръб те били. В оковите сиви силни,тя не ще успее да се измъкне, и в любимата си отрова ще умре едно нечовешко същество,но всеотдайно,обичано. Гледаше като болна,мрачното й лице умираше физически,избелялата й кожа изсъхваше,любовта й се разпиляваше и едно по едно парченце от нейната увереност падаха от източника на нейните емоции. Сама,тънеща в мрачното и миризливо блато,думите заедно с нея потъваха и се губеха в глухата атмосфера. Губеха се спомените,надеждите,хилядите обещания сляти в една несправедлива реалност. Видяна в истинско разрушение,тя се превръща в прах и капки от отрова, и душата й крещи навсякъде из коридора: "Освободи ме,освободи ме от затвора!" Тоновете от нейния глас,колко смущаващи бяха, очите й святкаха ли святкаха, мрака бе опасен за нея, проклятието тегне над нейното сърце, все още слабото й тяло, продължава да живее в това студено царство. Тихите звуци на смъртта,следват я и във вечността, а тази душа изчезваща като сянка прави последната си крачка и превръща всичко земно в прах.
