и сега сякаш времето спира,
сърцето ми няма кой да го прибира.
сълзите ми като кръв окапали по пода,
а душата ми сякаш се блъска по стените пълна с отрова.
изпадайки в мисли колко сляп беше светът за мен,
претърпявах тежки войни със себе си
но не продължавах напред.
о,колко трудно беше да бъда сама..
сама си слагах сол в пропастта.
YOU ARE READING
---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------
PoetryВ опит да пиша красива поезия :") насладете се,деца. #2-randomwritings #3-randomwritings #4-randomwritings #93-nature #999-art #114-nature #16-poetry #836-poems #148-bulgarian #145-bulgarian #150-bulgarian #332-nature #332-poems #282-poems #335-natu...