*

19 7 0
                                    

и сега сякаш времето спира,
сърцето ми няма кой да го прибира.
сълзите ми като кръв окапали по пода,
а душата ми сякаш се блъска по стените пълна с отрова.
изпадайки в мисли колко сляп беше светът за мен,
претърпявах тежки войни със себе си
но не продължавах напред.
о,колко трудно беше да бъда сама..
сама си слагах сол в пропастта.

---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------Where stories live. Discover now