67.

5 2 0
                                    

о,колко лъжи,
о,колко тревоги
направи ти.

вечно искаше,
вечно викаше,
вечно взимаше

плачеше за мен,
сега не можеш
да чуеш гласа ми.

късаше листа на
любимите ми цветя,
мразеше моята тъга.

сега разлистваш
нова страница,
отваряш нова рана,
хващаш нова ръка.

и виждам,че вече не си там,
че вече не ме чакаш
с подаръка си в ръце,
виждам само тъмнина,
ах,това бе моята
болка дълбока.

---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------Where stories live. Discover now