част 2

14 5 0
                                    

когато прегръщах палтото си,усещах топлината ти. усетих как ме прегръщаш вече макар и това да беше само образ в моето ясно съзнание,но не исках да загубя този образ,не исках да е далеч от мен защото само тогава можех да разкрия себе си пред него. не ми трябваше дума,трябваше ми действие да докажа истинското в мен.
пръсти се преплитат в спираловидна верижка на ежедневие,времето се върти,сякаш върви назад а не напред.
необикновени часове с любими имена.
необикновени разговори в разгара на дъжда.
допири,топли и дълги.
впиват се едни в други,тези омаяни и опиянени очи. различни умове,но еднакви интереси. и отново тези устни които осъществяваха контакт не спираха да говорят магически приказки,дали бяха истински или просто съществуваха във въздуха?
и най-добрата комбинация бяха желанието и удоволствието. под дъжда. целувка единствена,отровна.

---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------Where stories live. Discover now