68.

4 1 0
                                    

угасна в нечий звук,
примири устни в нечий шум,
пропадам в очи дълбоки,
въртяха ми се мисли жестоки.
*****************
дните прекарани вечер с молив в ръка,
рисувах портрети на страх и самота,
вечна паника ме обземаше защото бях сама,
бях душа самотна,
лутах се в нечий затвор на безмислието,
не съм създадена за болка,
но само Ада познавам аз.

---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------Where stories live. Discover now