опитах се да нарисувам лицето ти в дъжда,
но всъщност...рисувах своя собствен самотен свят.
звездите ме гледаха с любопитство,
луната ми се смееше че съм сама.
и всъщност бях...съжалявах,
изгубих те някъде в мъглата,
лутам се в кръгла дупка.
златният дом пред очи човешки,
той протяга обятията си към мен,
но,внезапно това пред мен изчезва.
времето по-силно е,
ръцете ми стават на лед,
а теб още те няма пред мен..
самотен свят безконечен,
бездомен и верен..
YOU ARE READING
---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------
PoesíaВ опит да пиша красива поезия :") насладете се,деца. #2-randomwritings #3-randomwritings #4-randomwritings #93-nature #999-art #114-nature #16-poetry #836-poems #148-bulgarian #145-bulgarian #150-bulgarian #332-nature #332-poems #282-poems #335-natu...
