---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------

38.

Къде отиде ти,свят безкористен?
Къде погуби онези,които не искаха нищо в замяна?
Къде отидоха онези,които знаеха какво е да бъдеш истински?
И сега тънем в загуби..
тънем в загуби на пари,
бедни сте вий,о,
колко срам и позор,къде са отговорите
на вашите въпроси?
Къде са честните?

Принудени сме да губим пари,
стиснати в ръцете на Великите сили,
пришпорени отвсякъде,
турска държава ли сме ний?
Кой ще ни избави?
Левски го няма,родино,
героят,водачът,онова лице дето
ти жалеше,обичаше и щадеше.
Къде сте,младите?
Накъде вървите?
По кой жизнен път?
А жизнен ли е пътя ви?

Кой ще ни избави от съня вечен?
Кой ще ни помогне да си стъпим на краката?
Защото светът се променя,заедно
с него и ние.
Истина ли е това,
че човешките сърца
вече не са човешки?

Кой ще търпи
нашето положение
во веки?

Идваш и даваш,
какво ти дава тя?
Какво дава "любимата"
ти държава?
Кой е обратния процес?
Къде е този процес?
Къде затъна милата ни родина,
нашата светиня проклета,
осеяна с бедност и всичко
навред унищожава я,
къде се крие милостта,
сега замества я жестокостта..
старите вече не принадлежат на
нашето покорно робско време,
те изживяха пътя си,борейки се
с нокти и зъби,
ние безилни сме,и знамето си не помним.

Народността си не знаем,родното погива,
глупостта настъпва,света взе да се прекършва,
на две отделни парченца ние отделени сме,
европейци ли смеем да се наричаме?
Дето ние помърсяваме името "България"
сторихме вечни страдания,
никой не ще я,
ей я е,част от Европа,
кой е запомнил нейната история?
У старото повече увереност имаше,
у новото безумие и слабост съществува,
учители наши,наша единствена надежда,
учат ни кое е истинското,
дават ни искрата,ние я рушим,
дават ни памет за историята свята,
ние я не зачитаме,
къде ще отидат самотните хора?
Изолират се те от света,защото
само обстоятелства и глупост пречат,
кой ще поправи хилядите грешки,
кой ще постави грешниците на място?
Кой ще научи рода да стане народ отново?

Колко време тънем в мрачната забрава,и в слънчеви дни дори,
скитаме се като мухи без глави,
без реалната ни представа за истински живот,живее умрялото,мършите покрай улиците мислейки че те са по-ценни в това човечество,жените чийто деца са без късмет в живота,отиват си те рано
мислейки че нещо ще се промени ако тях няма да ги има.

Колко много думи мога аз да кажа,
с колко много думи мога аз да напиша,
защото в света живее ненаситния глад на хаоса,сякаш сме готови да ни погълне черната дупка,
нестабилност и не баланс,ами
истинска трагедия,заразява ни тя в днешни дни,от въздуха дишаме ний,
след това живота ни задушава,
мръсен живот по улиците,
не вървим по пътя,ний падаме.

Защо падаме?
Защо се предадохме?
Оставихме се на Сатаната
да завладее това което всеки би
оценил в нас?
Кога оковите ще паднат?

Кога ще имаме реална представа за
всичко което преди бе обичано,
преди бе сакрално място любимо,
а сега ний чакаме да ни платят,
живеем ден за ден,вкарваме се
в мрежата на омразата и тлеем,ний,
жалките жертви на омразата,насилието.

Кога ний от гробове ще станем,
кога врага си ще надминем?

Истински ли сме или сме просто илюзия?