---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------

19.

той подчертаваше цветовете й толкова добре,сякаш тя бе неговата муза изпълнена с щастие и озаряваща в себе си една огромна светлина,заразяваше всички с нея но сякаш в един момент всичко отихваше. отихваше и истинската й личност изгубена някъде в света на нищетата. и така тя просто спря да среща тази радост около себе си,те се разделиха и направиха света по-тежък.
мислейки колко трудно й беше,тази душа плачеше,плачеше за нечия друга душа,плачеше за милост и уважение.
нямаше дом,нямаше я усмивката.
след краткия си период тя се превърна в една дълбока тежка скръб.
истинските й възможности се намаляваха,а живота не беше просто филм за нея,беше по-трудно направен от един нормален филм,просто една реална драма в прага на смъртта.
и един ден тази душа вече безсилна умря насред нищото.
остана само пепел която миришеше на изгоряло и неуспешно бъдеще.
тя си замина заедно с тази пепел с мислите че цветовете й вече нямаха смисъл и изчезнаха просто така сякаш никога не ги е имало на този беден на справедливост свят.