апатичното й лице гледаше настрани,
очите й бягаха през прозореца,зачервени,уплашени.
търсеше нещо не по-различно от нея,
търсеше красотата в неяснотата вечна,
наркотика обладаваше я безнадеждно,ежедневно,
без спиране.
тя пропадаше в екстъзи,
в соковете на насладата,
тя обичаше най-много тревата.
краката й спираха движението,
устните й вече посивяли,сухи и напукани,
косата й рошава,несресана,необгрижвана,сякаш вече остаряла,криеше бедното й лице.
не се надяваше на помощ,
наркотикът й беше приятел.
YOU ARE READING
---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------
ПоэзияВ опит да пиша красива поезия :") насладете се,деца. #2-randomwritings #3-randomwritings #4-randomwritings #93-nature #999-art #114-nature #16-poetry #836-poems #148-bulgarian #145-bulgarian #150-bulgarian #332-nature #332-poems #282-poems #335-natu...
