---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------

64.

сама в красивия свят на ненормалното,
потъвам от тъгата,
мисля си с часове
за косата която галех,

мислех за очите,от които
ме хващаше страх да призная
колко много самотни вълци се намират там някъде в пустошта,
аз също бях една от тях-
вълчица в нощта.

и сякаш всичко се връща
след спомените в които
се задълбочих случайно.

там някъде,в пясъчна буря
имаше скрити думи,недооценени,
имаше неразказани тайни, а аз...
бях неразрушима,седях и гледах.

гледах стъклените очи,
впивах поглед в тях като в огледало,
и видях ...себе си.

осъзнах че духът ми беше изчезнал-
беше затворен в тези очи,
тези очи от които ме беше страх.