---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------

*

любимият ми изгрев и залез бе ти.
всеки път щом изгрее слънцето,представям си те как сияеш.
светлината,която отново се показва за да покрие всяко място с красота,радост и живот.
понякога копнея да те видя в истинския ти облик,
а друг път мисля как да достигна до теб,но край нямат моите чувства и разделят се.
прекършената природа в мен напира на сълзи,
кой би сторил това,което не си ти?
истината боли,за отмъщение някой препоръча й тя да гори.
кой изпепели любовта? кой я хвърли в грешната яма?
без нея ние сме нечовечни,дори сега все още сме,
тя ни бе едно лекарство,ние я водихме по пътя на унищожение,
какви бяхме ние,какви сме сега.
само ти ми остана,родино,копнея да остана там където сърце трепери,там където душата не чувства безразличието,коварното.
ще остана със своята представа за света,
а моята омраза мислено отмалява,
смирението на нейно място застава.