---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------

*

в свят пълен с цветове,
сърцето бушува,душата тлее.
във високите хоризонти на бруталното,
сезонът пее тъжни песни,
обикалям аз сама
и с празна ръка
протягам се към различното,
към новото,оптимистичното.
но осъзнавам колко рязко падам,
не разбирам колко ценно бе едно чувство,
хиляди преживявания,
отново остава там загубено,с векове вече
забравено и изтребено.

мислите ми винаги бяха негови,
душата ми,тялото ми,негови.
но заедно с увереността,отпускат се
останалите чувства в бягства.
избягва вечния покой,
сега превръща го в мъртвешки порой.