чудех се накъде може да отнесе вятъра една самотна душа чакаща някого в късния час... ароматът ти още усещах по своите дрехи,нямах сили да се натъжавам,показвах единствено безсилните си страни.
чувството на една скука и тъга засилваше положението което ставаше все по-нестабилно като моето слабо покрито като с порцелан тяло.
спомням си падащите като перцета снежинки които се различаваха с просто око от дима,спомням си светлините по улиците,те осветяваха две човешки страдащи души да се разхождат наоколо,души които се чувстваха неловко да бъдат част един от друг.
спомням си краката които обичаше да докосваш,обичаше да гледаш щастливото лице което задълбочаваше погледа си в теб,защото се гордееше,гордееше се сякаш имаше прекрасна сестра.
понякога това беше нещо повече,друг път беше просто едно нормално,по-нормално чувство от нормалното.
спомням си как обичаше да прошепваш на ухо сякаш пееше песни които приспиваха сърцето ми,
и навика ми беше просто да целувам както сърцето ми искаше. вероятно това беше най-големия навик. отрицателния навик бе да наранявам,но душата ми не позволяваше да се случи. тя само иска да грееш от щастие,иска да се радваш докато тя не умре.
YOU ARE READING
---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------
PoëzieВ опит да пиша красива поезия :") насладете се,деца. #2-randomwritings #3-randomwritings #4-randomwritings #93-nature #999-art #114-nature #16-poetry #836-poems #148-bulgarian #145-bulgarian #150-bulgarian #332-nature #332-poems #282-poems #335-natu...
