Градината от твоите мечти,в която сме само аз и ти, тя блести ли блести, и сърцето ми в нея ти сломи. Мислейки за твоите думи неповторими,грейват в друг свят искри невиждани, в мечтаната градина сме аз и ти, кълна се,нищо никога няма да ни раздели. Аз и ти във вечната самота, ще изпея сега аз песента, за любовта възродила се в нас като пламък силен, за нашите души които сливат се дори, за хубавите дни които посрещаме призори, за топлите целувки ден и нощ, за красотата в пълния си разкош, за цветята в градината която силно обичат се един друг,както аз теб и ти мен, за сладките песнопойни птички,които навред гъмжат,за истинските моменти,за едни сърца които се любят, за чувството безконечно,за царството в което желанието за истински живот е вечно. Тръпки ме побиват щом те нарека по име,ръцете ми са слаби,устните ми в мълчание. Гласчето ми еква тихо като кратко ехо,а в очите му виждам спомените отдалеко. Искам вниманието ти,искам огънят в тялото ти,и жадувам за теб,не спирам. Искам само единствено от теб думите "много те обичам". Искам да разбера и аз радостта,чувството да си влюбен,пътя към любовта. Тихата и спокойна градина ми навява спомени,където бяхме само аз и ти,нищо няма да ни сломи,ще бъдем заедно...само аз и ти в градината от мечти.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
