---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------

39.

Когато истината мислиш че ти казват,
не давай се лесно ти,
решенията обмисляй внимателно,
за да надминеш глупците лицемерни.
Реалността реалност ли е?
Не знам и аз,но знам едно едничко нещо
дето още усещам в малкото си кипящо от живот сърчице-обичай това дето ти дава живота под покрив.
Не бъди самостоятелен,участник
в събирания бъди,
уважават те,нали?
А дали?
Дали това,което е уж истинско за нас
трябва да ни повдига самочувствието?
Какво правят с нас?
Като затворници сме,в собствени килии живеем,не шаваме,не мислим.
Резултат няма,
уповаваме се,даваме,
отнемат ни всичко.
Искаме още,искаме много.
Алчни ставаме,казваме си
парите са ни ценно нещо,
но грешите,индивиди.
Вярата ни умря,
както ние отвътре самите.
Кой без дом,кой без работа.
България истинска България ли можем да наречем?
Разочарованието вече е надвишило лимита си,
дори Ботев не би живял до този период.
Едни и същи новини,
само лоши са си..
Крачим по грешните стъпки..
мислим че това са стъпките на спасението,
а ходим по стъпките на смъртта.
Смешен би бил плача сега,
но истински е за плач.
Кои сме ние?
Какво правим със съдбата?...
Ние си играем с нея,или тя с нас?