имаше приказка,
приказка за мен и теб,
как един луд запали огън
в студената душа на принцеса.
сега огънят сякаш изгасваше.
сега сякаш принцесата издъхва,
а без огъня тя беше премръзнала,
слаба,неумела,толкова неспокойна.
сега студът я затвори,
както ти затвори мен,
като в затвор е моята душа,
плаче ли сега тя?
стъмниха се дните ми,
слънцето изчезва от погледа ми,
а ръцете ми сякаш вече стават
на песъчинки-краят за мен наближи.
времето не пита човека,то не щади.
YOU ARE READING
---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------
PoetryВ опит да пиша красива поезия :") насладете се,деца. #2-randomwritings #3-randomwritings #4-randomwritings #93-nature #999-art #114-nature #16-poetry #836-poems #148-bulgarian #145-bulgarian #150-bulgarian #332-nature #332-poems #282-poems #335-natu...
